Псалми 55
1 За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
In finem, in carminibus. Intellectus David. [Exaudi, Deus, orationem meam, et ne despexeris deprecationem meam:
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
intende mihi, et exaudi me. Contristatus sum in exercitatione mea, et conturbatus sum
3 Поради гласа на неприятеля, Поради присъствието на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
a voce inimici, et a tribulatione peccatoris. Quoniam declinaverunt in me iniquitates, et in ira molesti erant mihi.
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
Cor meum conturbatum est in me, et formido mortis cecidit super me.
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
Timor et tremor venerunt super me, et contexerunt me tenebræ.
6 И рекох: Дано да имах крила като гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
Et dixi: Quis dabit mihi pennas sicut columbæ, et volabo, et requiescam?
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села)
Ecce elongavi fugiens, et mansi in solitudine.
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
Exspectabam eum qui salvum me fecit a pusillanimitate spiritus, et tempestate.
9 Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпра в града.
Præcipita, Domine; divide linguas eorum: quoniam vidi iniquitatem et contradictionem in civitate.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
Die ac nocte circumdabit eam super muros ejus iniquitas; et labor in medio ejus,
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
et injustitia: et non defecit de plateis ejus usura et dolus.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
Quoniam si inimicus meus maledixisset mihi, sustinuissem utique. Et si is qui oderat me super me magna locutus fuisset, abscondissem me forsitan ab eo.
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
Tu vero homo unanimis, dux meus, et notus meus:
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
qui simul mecum dulces capiebas cibos; in domo Dei ambulavimus cum consensu.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство. (Sheol h7585)
Veniat mors super illos, et descendant in infernum viventes: quoniam nequitiæ in habitaculis eorum, in medio eorum. (Sheol h7585)
16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
Ego autem ad Deum clamavi, et Dominus salvabit me.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
Vespere, et mane, et meridie, narrabo, et annuntiabo; et exaudiet vocem meam.
18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; защото мнозина са с мене.
Redimet in pace animam meam ab his qui appropinquant mihi: quoniam inter multos erant mecum.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села) Ще съкруши човеците, които неизменно Не се боят от Бога.
Exaudiet Deus, et humiliabit illos, qui est ante sæcula. Non enim est illis commutatio, et non timuerunt Deum.
20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
Extendit manum suam in retribuendo; contaminaverunt testamentum ejus:
21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
divisi sunt ab ira vultus ejus, et appropinquavit cor illius. Molliti sunt sermones ejus super oleum; et ipsi sunt jacula.
22 Възложи на Господа това, което ти е изложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
Jacta super Dominum curam tuam, et ipse te enutriet; non dabit in æternum fluctuationem justo.
23 Но ти, Боже ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
Tu vero, Deus, deduces eos in puteum interitus. Viri sanguinum et dolosi non dimidiabunt dies suos; ego autem sperabo in te, Domine.]
