Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Načelniku godbe, pesem Davidova ukovita. Ko je Doeg Idumejec prišel in naznanil Savlu ter rekel mu: David je obiskal hišo Abimelekovo. Kaj se šopiriš v hudobi, o mogočni? Milost Boga mogočnega trpi vsak dan.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Bridkosti izmišljene napravljaš z jezikom svojim; podoben je ostri britvi, ti zvijače snovatelj!

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Hudo ljubiš bolj ko dobro, laž bolj ko govoriti pravico, presilno.

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Ljubil si vse besede pogubne, jezik zvijačen.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

Tudi to Bog mogočni podere na vekomaj; zgrabi te in izdere iz šatora; in s kórena te izpuli iz dežele živečih, presilno.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

To bodejo videli pravični v Božjem strahu, in njemu se smijali:

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Glej onega moža, ki si ni bil vzel Boga za brambo; nego zanašal se je na bogastva svojega obilost, in utrjal se v hudobi svoji.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Jaz pa, kakor oljka zeleneča v hiši Božji, zaupam milosti Božji na vedno večne čase.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Slavil te bodem vekomaj, ker si storil to; in čakal bodem imena tvojega, ker si dober, pred njimi, katerim deliš milost.