Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Što se hvališ nevaljalstvom, silni? Milost je Božija svaki dan sa mnom.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Nepravdu izmišlja jezik tvoj; on je u tebe kao britva naoštrena, lukavi!

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Voliš zlo nego dobro, voliš lagati nego istinu govoriti.

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Ljubiš svakojake rijeèi od pogibli, i jezik lukav.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

Toga radi Bog æe te poraziti sasvijem, izbaciæe te i išèupaæe te iz stana, i korijen tvoj iz zemlje živijeh.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

Vidjeæe pravednici i pobojaæe se, i potsmijevaæe mu se:

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Gle èovjeka koji ne držaše u Bogu krjeposti svoje, nego se uzdaše u velièinu bogatstva svojega i utvrðivaše se zloæom svojom.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

A ja, kao maslina zelena u domu Gospodnjem, uzdam se u milost Božiju bez prestanka i dovijeka.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Dovijeka æu hvaliti tebe, jer dobro èiniš, i uzdaæu se u ime tvoje; jer si dobar k svecima svojim.