Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Пентру че те фэлешть ку рэутатя та, асуприторуле? Бунэтатя луй Думнезеу цине ын вечь.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Лимба та ну нэскочеште декыт рэутате, ка ун брич аскуцит, виклян че ешть!

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Ту юбешть май деграбэ рэул декыт бинеле, май деграбэ минчуна декыт адевэрул.

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Ту юбешть нумай кувинте нимичитоаре, лимбэ ыншелэтоаре!

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

Де ачея ши Думнезеу те ва доборы пе вечие, те ва апука ши те ва ридика дин кортул тэу ши те ва дезрэдэчина дин пэмынтул челор вий.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

Чей фэрэ приханэ вор ведя лукрул ачеста, се вор теме ши вор рыде де ел, зикынд:

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

„Ятэ омул каре ну луа ка окротитор пе Думнезеу, чи се ынкредя ын богэцииле луй челе марь ши се бизуя пе рэутатя луй.”

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Дар еу сунт ын Каса луй Думнезеу ка ун мэслин верде, мэ ынкред ын бунэтатя луй Думнезеу ын вечь де вечь.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Те вой лэуда тотдяуна пентру кэ ай лукрат ши, ын фаца копиилор Тэй, вой нэдэждуи ын Нумеле Тэу, кэч есте биневоитор.