Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Dāvida mācības dziesma dziedātāju vadonim, Kad Doēgs, tas Edomietis, nāca un Saulam sludināja un tam sacīja: Dāvids ir nācis Aķimeleka namā. Ko tu lielies ar ļaunumu, tu varmāka? Dieva žēlastība pastāv vienmēr.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Tava mēle meklē postu kā trīts dzenams nazis, tu viltus perētājs.

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Tu mīļo ļaunumu vairāk nekā labumu, un melus vairāk nekā taisnību. (Sela)

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Tu labprāt runā posta vārdus, tu viltus mēle.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

Tad Dievs arī tevi postīs mūžīgi, Viņš tevi sagrābs un tevi izraus no dzīvokļa, un izsakņos no dzīvības zemes. (Sela)

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

Un tie taisnie to redzēs un bīsies un smiesies par viņu:

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Redzi, tas ir tas vīrs, kas Dievu neturēja par savu spēku, bet paļāvās uz savu lielo bagātību; tas bija varens savā ļaunumā.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Bet es būšu kā zaļš eļļas koks Dieva namā, es paļaujos uz Dieva žēlastību mūžīgi mūžam.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Es Tev pateikšos mūžam, ka Tu to esi darījis, un gaidīšu uz Tavu Vārdu, jo tas ir labs priekš Taviem svētiem.