Псалми 52

1 За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Psalmus In finem, Intellectus David, Cum venit Doeg Idumaeus, et nunciavit Sauli: Venit David in domum Abimelech. Quid gloriaris in malitia, qui potens es in iniquitate?

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Tota die iniustitiam cogitavit lingua tua: sicut novacula acuta fecisti dolum.

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

Dilexisti malitiam super benignitatem: iniquitatem magis quam loqui aequitatem.

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Dilexisti omnia verba praecipitationis, lingua dolosa.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

Propterea Deus destruet te in finem, evellet te, et emigrabit te de tabernaculo tuo: et radicem tuam de terra viventium.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

Videbunt iusti, et timebunt, et super eum ridebunt, et dicent:

7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

ecce homo, qui non posuit Deum adiutorem suum: Sed speravit in multitudine divitiarum suarum: et praevaluit in vanitate sua.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Ego autem, sicut oliva fructifera in domo Dei, speravi in misericordia Dei in aeternum: et in saeculum saeculi.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Confitebor tibi in saeculum quia fecisti: et expectabo nomen tuum, quoniam bonum est in conspectu sanctorum tuorum.