Псалми 51
1 За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.
In finem, Psalmus David, Cum venit ad eum Nathan Propheta, quando intravit ad Bethsabee. Miserere mei Deus, secundum magnam misericordiam tuam. Et secundum multitudinem miserationum tuarum, dele iniquitatem meam.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
Amplius lava me ab iniquitate mea: et a peccato meo munda me.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
Quoniam iniquitatem meam ego cognosco: et peccatum meum contra me est semper.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.
Tibi soli peccavi, et malum coram te feci: ut iustificeris in sermonibus tuis, et vincas cum iudicaris.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
Ecce enim in iniquitatibus conceptus sum: et in peccatis concepit me mater mea.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
Ecce enim veritatem dilexisti: incerta, et occulta sapientiæ tuæ manifestasti mihi.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
Asperges me hyssopo, et mundabor: lavabis me, et super nivem dealbabor.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
Auditui meo dabis gaudium et lætitiam: et exultabunt ossa humiliata.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
Averte faciem tuam a peccatis meis: et omnes iniquitates meas dele.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,
Cor mundum crea in me Deus: et spiritum rectum innova in visceribus meis.
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
Ne proiicias me a facie tua: et spiritum sanctum tuum ne auferas a me.
12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
Redde mihi lætitiam salutaris tui: et spiritu principali confirma me.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.
Docebo iniquos vias tuas: et impii ad te convertentur.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
Libera me de sanguinibus Deus, Deus salutis meæ: et exultabit lingua mea iustitiam tuam.
15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
Domine, labia mea aperies: et os meum annunciabit laudem tuam.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
Quoniam si voluisses sacrificium, dedissem utique: holocaustis non delectaberis.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
Sacrificium Deo spiritus contribulatus: cor contritum, et humiliatum Deus non despicies.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
Benigne fac Domine in bona voluntate tua Sion: ut ædificentur muri Ierusalem.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.
Tunc acceptabis sacrificium iustitiæ, oblationes, et holocausta: tunc imponent super altare tuum vitulos.
