Псалми 50
1 Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
Бог над боговима, Господ, говори и дозива земљу од истока сунчаног до запада.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
Са Сиона, који је врх красоте, јавља се Бог.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
Иде Бог наш, и не ћути; пред Њим је огањ који прождире, око Њега је бура велика.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
Дозива небо одозго и земљу, да суди народу свом:
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
"Скупите ми свеце моје, који су учинили са мном завет на жртви."
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
(И небеса огласише правду Његову, јер је тај судија Бог.)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
Слушај, народе мој, шта ћу ти казати, Израиљу, шта ћу ти јавити. Ја сам Бог, Бог твој.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
Нећу те за жртве твоје карати; твоје жртве паљенице свагда су преда мном.
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
Не треба ми узимати телета из дома твог, ни јарића из торова твојих.
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
Јер је моје све горско зверје, и стока по планинама на хиљаде.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
Знам све птице по горама, и красота пољска преда мном је.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
Да огладним, не бих теби рекао, јер је моја васиљена и све што је у њој.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
Зар ја једем месо волујско, или крв јарећу пијем?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
Принеси Богу хвалу на жртву, и извршуј Вишњему завете своје.
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
Призови ме у невољи својој, избавићу те, и ти ме прослави.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
А безбожнику рече Бог: Зашто казујеш уредбе моје и носиш завет мој у устима својим?
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
А сам мрзиш на науку, и речи моје бацаш за леђа.
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
Кад видиш лупежа, пристајеш с њим, и с прељубочинцима имаш део.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
Уста си своја пустио да говоре зло, и језик твој плете преваре.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
Седиш и говориш на брата свог, сина матере своје опадаш.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
Ти си то чинио, ја ћутах, а ти помисли да сам ја као ти. Обличићу те, метнућу ти пред очи грехе твоје.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Разумејте ово који заборављате Бога! Иначе ћу зграбити, па неће нико избавити.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Онај мене поштује који приноси хвалу на жртву и који је путем на опазу. Ја ћу му показати спасење Божије.
