Псалми 50
1 Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
Asafa dziesma. Tas stiprais Dievs, Dievs Tas Kungs, runā, un sauc zemi no rītiem līdz vakariem.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
No Ciānas, kur tas pilnīgais skaistums, Dievs parādās ar spožumu.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
Mūsu Dievs nāk un necieš klusu; rijoša uguns iet Viņa priekšā, un Viņam apkārt liela vētra.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
Viņš sauc debesīm augšā, un zemei, tiesāt Savus ļaudis.
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
Sapulcinājiet Man Manus svētos, kas Manu derību derējuši ar upuriem.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
Un debesis stāsta Viņa taisnību, jo Dievs pats ir soģis. (Sela)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
Klausiet, Mani ļaudis, Es runāšu; Israēl, Es došu liecību pret tevi: Es, Dievs, esmu tavs Dievs.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
Tavu upuru pēc Es tevi nepārmācu, nedz tavu dedzināmo upuru pēc, kas vienmēr Manā priekšā.
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
No tava nama Es vēršus neņemšu, nedz āžus no taviem laidariem.
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
Jo visi meža zvēri Man pieder, tie lopi uz kalniem pa tūkstošiem.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
Es zinu visus putnus uz kalniem, un tie zvēri laukā ir manā priekšā.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
Ja Man gribētos ēst, tad Es tev to nesacītu, jo Man pieder pasaule un viņas pilnums.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
Vai Man ēst vērša gaļu un dzert āžu asinis?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
Upurē Dievam pateicību un maksā tam Visuaugstam savus solījumus.
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
Un piesauc Mani bēdu laikā, tad Es tevi gribu izraut, un tev būs Mani godāt.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
Bet uz bezdievīgo Dievs saka: kā tu drīksti daudzināt Manus likumus un Manu derību ņemt savā mutē.
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
Kad tu tomēr ienīsti pārmācību, un laidi pār galvu Manus vārdus?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
Kad tu zagli redzi, tad tu viņam skrej līdz, un tev ir dalība ar laulības pārkāpējiem.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
Ar savu muti tu dodies uz ļaunu, un tava mēle dzen viltību.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
Tu sēdi runādams pret savu brāli, tavas mātes dēlu tu apmelo.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
To tu dari, un kad Es ciešu klusu, tad tu domā, ka Es tāds pat esmu kā tu; bet Es tevi pārmācīšu un tev to turēšu priekš acīm.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Saprotiet jel to, jūs, kas Dievu aizmirstat, lai Es nesaplosu, un izglābēja nav.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Kas pateicību upurē, tas Mani tur godā; un tas ir tas ceļš, kā Es tam rādīšu Dieva pestīšanu.
