Псалми 50
1 Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
Psalmus Asaph. Deus deorum Dominus locutus est: et vocavit terram, A solis ortu usque ad occasum:
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
ex Sion species decoris eius.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
Deus manifeste veniet: Deus noster et non silebit. Ignis in conspectu eius exardescet: et in circuitu eius tempestas valida.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
Advocavit caelum desursum: et terram discernere populum suum.
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
Congregate illi sanctos eius: qui ordinant testamentum eius super sacrificia.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
Et annunciabunt caeli iustitiam eius: quoniam Deus iudex est.
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
Audi populus meus, et loquar Israel, et testificabor tibi: Deus Deus tuus ego sum.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
Non in sacrificiis tuis arguam te: holocausta autem tua in conspectu meo sunt semper.
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
Non accipiam de domo tua vitulos: neque de gregibus tuis hircos.
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
Quoniam meae sunt omnes ferae silvarum, iumenta in montibus et boves.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
Cognovi omnia volatilia caeli: et pulchritudo agri mecum est.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
Si esuriero, non dicam tibi: meus est enim orbis terrae, et plenitudo eius.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
Numquid manducabo carnes taurorum? aut sanguinem hircorum potabo?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
Immola Deo sacrificium laudis: et redde Altissimo vota tua.
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
Et invoca me in die tribulationis: eruam te, et honorificabis me.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
Peccatori autem dixit Deus: Quare tu enarras iustitias meas, et assumis testamentum meum per os tuum?
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
Tu vero odisti disciplinam: et proiecisti sermones meos retrorsum:
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
Si videbas furem, currebas cum eo: et cum adulteris portionem tuam ponebas.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
Os tuum abundavit malitia: et lingua tua concinnabat dolos.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
Sedens adversus fratrem tuum loquebaris, et adversus filium matris tuae ponebas scandalum:
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
haec fecisti, et tacui. Existimasti inique quod ero tui similis: arguam te, et statuam contra faciem tuam.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Intelligite haec qui obliviscimini Deum: nequando rapiat, et non sit qui eripiat.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Sacrificium laudis honorificabit me: et illic iter, quo ostendam illi salutare Dei.
