Псалми 50
1 Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
“A psalm of Asaph.” The mighty God, Jehovah, speaketh, and calleth the earth, From the rising of the sun to its going down.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
Out of Zion, the perfection of beauty, God shineth forth.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
Our God cometh, and will not be silent; Before him is a devouring fire, And around him a raging tempest.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
He calleth to the heavens on high, And to the earth, while he judgeth his people:
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
“Gather together before me my godly ones, Who have made a covenant with me by sacrifice!”
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
(And the heavens shall declare his righteousness, For it is God himself that is judge., Pause)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
“Hear, O my people, and I will speak! O Israel, and I will testify against thee! For I am God, thine own God.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
I reprove thee not on account of thy sacrifices; For thy burnt-offerings are ever before me.
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
I will take no bullock from thy house, Nor he-goat from thy folds;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
For all the beasts of the forest are mine, And the cattle on a thousand hills.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
I know all the birds of the mountains, And the wild beasts of the field are before me.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
If I were hungry, I would not tell thee; For the world is mine, and all that is therein.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
Do I eat the flesh of bulls, Or drink the blood of goats?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
Offer to God thanksgiving, And pay thy vows to the Most High!
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
Then call upon me in the day of trouble: I will deliver thee, and thou shalt glorify me!”
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
And to the wicked God saith, “To what purpose dost thou talk of my statutes? And why hast thou my laws upon thy lips?—
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
Thou, who hatest instruction And castest my words behind thee!
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
When thou seest a thief, thou art in friendship with him, And hast fellowship with adulterers.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
Thou lettest loose thy mouth to evil, And thy tongue frameth deceit;
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
Thou sittest and speakest against thy brother; Thou slanderest thine own mother's son.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
These things hast thou done, and I kept silence; Hence thou thoughtest that I was altogether like thyself: But I will reprove thee, and set it in order before thine eyes.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Mark this, ye that forget God, Lest I tear you in pieces, and none deliver you!
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Whoso offereth praise honoreth me; And to him who hath regard to his ways Will I show salvation from God.”
