Псалми 50
1 Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
A Psalm of Asaph. God, God, the LORD, hath spoken, and called the earth from the rising of the sun unto the going down thereof.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
Out of Zion, the perfection of beauty, God hath shined forth.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
Our God cometh, and doth not keep silence; a fire devoureth before Him, and round about Him it stormeth mightily.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
He calleth to the heavens above, and to the earth, that He may judge His people:
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
'Gather My saints together unto Me; those that have made a covenant with Me by sacrifice.'
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
And the heavens declare His righteousness; for God, He is judge. (Selah)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
'Hear, O My people, and I will speak; O Israel, and I will testify against thee: God, thy God, am I.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
I will not reprove thee for thy sacrifices; and thy burnt-offerings are continually before Me.
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
I will take no bullock out of thy house, nor he-goats out of thy folds.
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
For every beast of the forest is Mine, and the cattle upon a thousand hills.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
I know all the fowls of the mountains; and the wild beasts of the field are Mine.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
If I were hungry, I would not tell thee; for the world is Mine, and the fulness thereof.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
Do I eat the flesh of bulls, or drink the blood of goats?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
Offer unto God the sacrifice of thanksgiving; and pay thy vows unto the Most High;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
And call upon Me in the day of trouble; I will deliver thee, and thou shalt honour Me.'
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
But unto the wicked God saith: 'What hast thou to do to declare My statutes, and that thou hast taken My covenant in thy mouth?
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
Seeing thou hatest instruction, and castest My words behind thee.
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
When thou sawest a thief, thou hadst company with him, and with adulterers was thy portion.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
Thou hast let loose thy mouth for evil, and thy tongue frameth deceit.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
Thou sittest and speakest against thy brother; thou slanderest thine own mother's son.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
These things hast thou done, and should I have kept silence? Thou hadst thought that I was altogether such a one as thyself; but I will reprove thee, and set the cause before thine eyes.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
Now consider this, ye that forget God, lest I tear in pieces, and there be none to deliver.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Whoso offereth the sacrifice of thanksgiving honoureth Me; and to him that ordereth his way aright will I show the salvation of God.'
