Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Janjiño zao, ry kilakila ondatio; manokilaña ravembia, ze hene mpimone’ ty tane toy;
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Ty ambane naho ty ambone, ty mpañaleale miharo ami’ty rarake.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Hivolan-kihitse ty vavako, vaho ho ereñeren-troko ty hilala.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
Hatokilako mb’am- pandrazañan-drehake ty sofiko. ho ventareko an-dokanga ty tafatòñoko,
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Ino ty hahahembañ’ ahiko an-tsan-kankàñe, ie miarikoboñe ahy ty hatsivokara’ o mpañonjo-tomitse amakoo,
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
o mpiato amo fanaña’eoo, vaho mirengevok’ ami’ty habei’ o vara’eo?
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Leo ondaty raike, ndra manao akore, tsy hahavoavily ty ain-dongo’e, ndra hibanabana jebañe aman’Añahare ho aze—
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
Loho sarotse ty vilin’ ai’e, tsy mete tsy hadoke kitro katroke:
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
—t’ie ho veloñe nainai’e, tsy hahaoniñ’ i koboñey,
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
ie oni’e te mihomake o mahihitseo; songa mikenkañe ty minè naho i dagola, vaho apo’e amo ila’eo ty vara’e.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Ty fitsakorean-tro’ iareo t’ie tsy ho modo o akiba’eo, naho ty fimoneña’ iareo mb’an-tariratse iaby kitro añ’afe’e, ie atao’e amy añara’ey i tane’ey.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Toe tsy mahatan-ty asi’e ondatio; le manahake o bibio t’ie mate.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Izay ty fombà’ o sèretseo, naho o mandimbe iareoo, ze miantoke ty enta’ iareoo. Selà
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Hoe añondry iereo tinendry ho mb’an-kibory ao, ho mpiara’iareo ty havilasy; ho fehe’ o vañoñeo te maraindray; ho a’ i tsikeokeokey ty vinta’ iareo hihomak’ ao, tsy hanaña’ iareo akiba ka. (Sheol h7585)
Fe ho jebañen’ Añahare ami’ty haozara’ o kiborio ty fiaiko, le ho rambese’e. Selà (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Ko hemban-drehe naho mihamaro ty vara’ ondaty, naho mitombo ty enge’ i anjomba’ey;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
F’ie mihomake, tsy eo ty hendese’e. tsy hañorik’ aze higodañe ao ty enge’e.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Eka! nitata’e ty fiai’e te niveloñe: Nitsiririeñe t’ie niraorao.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
Homb’am-pimoneñan-droae’e ao re; tsy ho isa’e ka ty hazavàñe.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
T’indaty iasiañe, mete tsy maharendreke t’ie, manahake o bibio, hihomake.
