Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Koraha bērnu dziesma. Dziedātāju vadonim. Klausāties to, visi ļaudis, grieziet ausis šurp, visi pasaules iedzīvotāji,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Tā zemi kā augsti, bagāti kā nabagi kopā.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Manas mutes runa ir gudrība, un manas sirds domas ir prātīgas.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
Es griezīšu savu ausi pie viena sakāma vārda, un izteikšu savu mīklu uz koklēm.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Kāpēc man bīties ļaunās dienās, kad manu vajātāju noziegums ap mani metās?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
Tie paļaujas uz savu padomu un greznojās ar savu lielo bagātību.
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Savu brāli neviens nevar atpestīt nedz Dievam par to dot atpirkšanas maksu,
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
(Jo visai dārga ir viņu dvēseles atpestīšana un no(tā) tam jāatstājas mūžīgi, )
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
Ka tas dzīvotu mūžam un kapu neredzētu.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
Tiešām redzēs, ka gudri mirst, ka ģeķi un neprātīgi kopā iet bojā un savu mantu pamet citiem.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Tās ir viņu sirdsdomas, ka viņu namiem būs stāvēt mūžīgi, viņu dzīvokļiem līdz radu radiem; tie nosauc valstis pēc saviem vārdiem.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Bet cilvēks greznībā nepastāv, viņš līdzinājās lopiem, ko nokauj.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Šis ir tas ceļš ģeķiem un tiem, kas viņiem iet pakaļ un kam viņu vārdi patīk. (Sela)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Tie taps noguldīti ellē kā avis, nāve tos ganīs; bet tie taisnie par tiem valdīs rītam austot, un viņu augumu aprīs elle, ka nebūs, kur palikt. (Sheol h7585)
Bet Dievs atpestīs manu dvēseli no elles varas, jo Viņš mani pieņems. (Sela) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Nebēdājies par to, kad kāds top bagāts, kad viņa nama gods top liels.
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
Jo viņš mirdams neko neņems līdz, viņa godība tam neies pakaļ.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Jebšu viņš savu dvēseli svētī, kamēr viņš dzīvo, un tevi teic, ka tu sev labas dienas sagādājis.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
Tomēr tu noiesi pie viņa tēvu radiem, kas gaismu neredz ne mūžam.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Cilvēks, kas greznībā un nav prātīgs, tas līdzinājās lopiem, ko nokauj.
