Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
(고라 자손의 시. 영장으로 한 노래) 만민들아 이를 들어라 세상의 거민들아 귀를 기울이라
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
귀천 빈부를 물론하고 다 들을지어다
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
내 입은 지혜를 말하겠고 내 마음은 명철을 묵상하리로다
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
내가 비유에 내 귀를 기울이고 수금으로 나의 오묘한 말을 풀리로다
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
죄악이 나를 따라 에우는 환난의 날에 내가 어찌 두려워하랴
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
자기의 재물을 의지하고 풍부함으로 자긍하는 자는
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
아무도 결코 그 형제를 구속하지 못하며 저를 위하여 하나님께 속전을 바치지도 못할 것은
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
저희 생명의 구속이 너무 귀하며 영영히 못할 것임이라
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
저로 영존하여 썩음을 보지 않게 못하리니
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
저가 보리로다 지혜있는 자도 죽고 우준하고 무지한 자도 같이 망하고 저희 재물을 타인에게 끼치는도다
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
저희의 속 생각에 그 집이 영영히 있고 그 거처가 대대에 미치리라 하여 그 전지를 자기 이름으로 칭하도다
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
사람은 존귀하나 장구치 못함이여 멸망하는 짐승같도다
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
저희의 이 행위는 저희의 우매함이나 후세 사람은 오히려 저희 말을 칭찬하리로다 (셀라)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
양 같이 저희를 음부에 두기로 작정되었으니 사망이 저희 목자일 것이라 정직한 자가 아침에 저희를 다스리리니 저희 아름다움이 음부에서 소멸하여 그 거처조차 없어지려니와 (Sheol h7585)
하나님은 나를 영접하시리니 이러므로 내 영혼을 음부의 권세에서 구속하시리로다 (셀라) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
사람이 치부하여 그 집 영광이 더할 때에 너는 두려워 말지어다
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
저가 죽으매 가져가는 것이 없고 그 영광이 저를 따라 내려가지 못함이로다
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
저가 비록 생시에 자기를 축하하며 스스로 좋게 함으로 사람들에게 칭찬을 받을지라도
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
그 역대의 열조에게로 돌아가리니 영영히 빛을 보지 못하리로다
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
존귀에 처하나 깨닫지 못하는 사람은 멸망하는 짐승같도다
