Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
伶長にうたはしめたるコラの子のうた
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
もろもろの民よきけ賤きも貴きも富るも貧きもすべて地にすめる者よ なんぢらともに耳をそばだてよ
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
わが口はかしこきことをかたり わが心はさときことを思はん
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
われ耳を喩言にかたぶけ琴をならしてわが幽玄なる語をときあらはさん
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
わが踵にちかかる不義のわれを打圍むわざはひの口もいかで懼るることあらんや
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
おのが富をたのみ財おほきを誇るもの
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
たれ一人おのが兄弟をあがなふことあたはず之がために贖價を神にささげ
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
之をとこしへに生存へしめて朽ざらしむることあたはず（霊魂をあがなふには費いとおほくして此事をとこしへに捨置ざるを得ざればなり）
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
そは智きものも死 おろかものも獣心者もひとしくほろびてその富を他人にのこすことは常にみるところなり
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
かれら竊におもふ わが家はとこしへに存りわがすまひは世々にいたらんと かれらはその地におのが名をおはせたり
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
されど人は譽のなかに永くとどまらず亡びうする獣のごとし
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
斯のごときは愚かなるものの途なり 然はあれど後人はその言をよしとせん (セラ)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
かれらは羊のむれのごとくに陰府のものと定めらる 死これが牧者とならん直きもの朝にかれらををさめん その美容は陰府にほろぼされて宿るところなかるべし (Sheol h7585)
されど神われを接たまふべければわが霊魂をあがなひて陰府のちからより脱かれしめたまはん (セラ) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
人のとみてその家のさかえくははらんとき汝おそるるなかれ
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
かれの死るときは何一つたづさへゆくことあたはず その榮はこれにしたがひて下ることをせざればなり
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
かかる人はいきながらふるほどに己がたましひを祝するとも みづからを厚うするがゆゑに人々なんぢをほむるとも
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
なんぢ列組の世にゆかん かれらはたえて光をみざるべし
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
尊貴なかにありて暁らざる人はほろびうする獣のごとし
