Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
| למנצח לבני קרח מזמור שמעו זאת כל העמים האזינו כל ישבי חלד׃ |
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
| גם בני אדם גם בני איש יחד עשיר ואביון׃ |
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
| פי ידבר חכמות והגות לבי תבונות׃ |
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
| אטה למשל אזני אפתח בכנור חידתי׃ |
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
| למה אירא בימי רע עון עקבי יסובני׃ |
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
| הבטחים על חילם וברב עשרם יתהללו׃ |
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
| אח לא פדה יפדה איש לא יתן לאלהים כפרו׃ |
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
| ויקר פדיון נפשם וחדל לעולם׃ |
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
| ויחי עוד לנצח לא יראה השחת׃ |
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
| כי יראה חכמים ימותו יחד כסיל ובער יאבדו ועזבו לאחרים חילם׃ |
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
| קרבם בתימו לעולם משכנתם לדר ודר קראו בשמותם עלי אדמות׃ |
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
| ואדם ביקר בל ילין נמשל כבהמות נדמו׃ |
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
| זה דרכם כסל למו ואחריהם בפיהם ירצו סלה׃ |
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
| כצאן לשאול שתו מות ירעם וירדו בם ישרים לבקר וצירם לבלות שאול מזבל לו׃ (Sheol h7585) |
| אך אלהים יפדה נפשי מיד שאול כי יקחני סלה׃ (Sheol h7585) |
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
| אל תירא כי יעשר איש כי ירבה כבוד ביתו׃ |
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
| כי לא במותו יקח הכל לא ירד אחריו כבודו׃ |
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
| כי נפשו בחייו יברך ויודך כי תיטיב לך׃ |
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
| תבוא עד דור אבותיו עד נצח לא יראו אור׃ |
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
| אדם ביקר ולא יבין נמשל כבהמות נדמו׃ |
