Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
| לַמְנַצֵּחַ ׀ לִבְנֵי־קֹרַח מִזְמֽוֹר׃ שִׁמְעוּ־זֹאת כׇּל־הָעַמִּים הַאֲזִינוּ כׇּל־יֹשְׁבֵי חָֽלֶד׃ |
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
| גַּם־בְּנֵי אָדָם גַּם־בְּנֵי־אִישׁ יַחַד עָשִׁיר וְאֶבְיֽוֹן׃ |
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
| פִּי יְדַבֵּר חׇכְמוֹת וְהָגוּת לִבִּי תְבוּנֽוֹת׃ |
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
| אַטֶּה לְמָשָׁל אׇזְנִי אֶפְתַּח בְּכִנּוֹר חִידָתִֽי׃ |
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
| לָמָּה אִירָא בִּימֵי רָע עֲוֺן עֲקֵבַי יְסוּבֵּֽנִי׃ |
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
| הַבֹּטְחִים עַל־חֵילָם וּבְרֹב עׇשְׁרָם יִתְהַלָּֽלוּ׃ |
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
| אָח לֹא־פָדֹה יִפְדֶּה אִישׁ לֹא־יִתֵּן לֵאלֹהִים כׇּפְרֽוֹ׃ |
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
| וְיֵקַר פִּדְיוֹן נַפְשָׁם וְחָדַל לְעוֹלָֽם׃ |
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
| וִיחִי־עוֹד לָנֶצַח לֹא יִרְאֶה הַשָּֽׁחַת׃ |
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
| כִּי יִרְאֶה ׀ חֲכָמִים יָמוּתוּ יַחַד כְּסִיל וָבַעַר יֹאבֵדוּ וְעָזְבוּ לַאֲחֵרִים חֵילָֽם׃ |
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
| קִרְבָּם בָּתֵּימוֹ ׀ לְֽעוֹלָם מִשְׁכְּנֹתָם לְדוֹר וָדֹר קָרְאוּ בִשְׁמוֹתָם עֲלֵי אֲדָמֽוֹת׃ |
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
| וְאָדָם בִּיקָר בַּל־יָלִין נִמְשַׁל כַּבְּהֵמוֹת נִדְמֽוּ׃ |
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
| זֶה דַרְכָּם כֵּסֶל לָמוֹ וְאַחֲרֵיהֶם ׀ בְּפִיהֶם יִרְצוּ סֶֽלָה׃ |
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
| כַּצֹּאן ׀ לִשְׁאוֹל שַׁתּוּ מָוֶת יִרְעֵם וַיִּרְדּוּ בָם יְשָׁרִים ׀ לַבֹּקֶר (וצירם) [וְצוּרָם] לְבַלּוֹת שְׁאוֹל מִזְּבֻל לֽוֹ׃ (Sheol h7585) |
| אַךְ־אֱלֹהִים יִפְדֶּה נַפְשִׁי מִֽיַּד־שְׁאוֹל כִּי יִקָּחֵנִי סֶֽלָה׃ (Sheol h7585) |
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
| אַל־תִּירָא כִּֽי־יַעֲשִׁר אִישׁ כִּי־יִרְבֶּה כְּבוֹד בֵּיתֽוֹ׃ |
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
| כִּי לֹא בְמוֹתוֹ יִקַּח הַכֹּל לֹֽא־יֵרֵד אַחֲרָיו כְּבוֹדֽוֹ׃ |
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
| כִּֽי־נַפְשׁוֹ בְּחַיָּיו יְבָרֵךְ וְיוֹדֻךָ כִּי־תֵיטִיב לָֽךְ׃ |
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
| תָּבוֹא עַד־דּוֹר אֲבוֹתָיו עַד־נֵצַח לֹא יִרְאוּ־אֽוֹר׃ |
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
| אָדָם בִּיקָר וְלֹא יָבִין נִמְשַׁל כַּבְּהֵמוֹת נִדְמֽוּ׃ |
