< Псалми 49 >
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Au chef des chantres. Par les fils de Coré. Psaume. Ecoutez ceci, vous toutes, ô nations, soyez attentifs, vous tous, habitants du globe,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
les hommes d’humble condition comme les grands personnages, ensemble les riches et les pauvres!
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Ma bouche prêche la sagesse, et la raison inspire les pensées de mon cœur.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
Je prête l’oreille aux sentences poétiques, et prélude avec la harpe aux piquants aphorismes.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Pourquoi m’exposerais-je à avoir peur aux jours de l’adversité? à me voir enveloppé par le péché qui s’attacherait à mes talons?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
De ceux qui se fient à leurs biens, et se glorifient de l’abondance de leurs richesses,
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
pas un ne saurait racheter son frère, ni donner à Dieu le coût de sa rançon.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
Le rachat de leur âme est à trop haut prix, il faut y renoncer à jamais.
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
Pensent-ils donc vivre toujours, ne pas voir la tombe?
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
Ils remarquent pourtant que les sages meurent, tout comme périssent le fou et le sot, en laissant leurs biens à d’autres.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Ils s’imaginent que leurs maisons vont durer éternellement, leurs demeures de génération en génération, qu’ils attacheront leurs noms à leurs domaines.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Or les hommes ne se perpétuent pas dans leur splendeur; semblables aux animaux, ils ont une fin.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Cette attitude chez eux est pure folie: qu’ils puissent, de leur bouche, se déclarer satisfaits de l’avenir. (Sélah)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol )
Comme un troupeau ils s’avancent vers le Cheol; le matin venu, les hommes droits auront raison d’eux; le Cheol consume jusqu’à leur forme, ne leur servant pas longtemps de demeure. (Sheol )
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol )
Toutefois Dieu délivrera mon âme du Cheol, quand il lui plaira de me retirer. (Sélah) (Sheol )
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Ne sois pas alarmé si quelqu’un s’enrichit, et voit s’accroître le luxe de sa maison!
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
Car, quand il mourra, il n’emportera rien; son luxe ne le suivra point dans la tombe.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Il a beau se dire heureux durant sa vie, s’attirer des hommages par son bien-être:
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
il ira rejoindre la génération de ses pères, qui plus jamais ne verront la lumière.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
L’Homme, au sein du luxe, s’il manque de raison, est pareil aux animaux: sa fin est certaine.