Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
For the Chief Musician. A Psalm of the sons of Korah. Hear this, all ye peoples; Give ear, all ye inhabitants of the world,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Both low and high, Rich and poor together.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
My mouth shall speak wisdom; And the meditation of my heart shall be of understanding.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
I will incline mine ear to a parable: I will open my dark saying upon the harp.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Wherefore should I fear in the days of evil, When iniquity at my heels compasseth me about?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
They that trust in their wealth, And boast themselves in the multitude of their riches;
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
None [of them] can by any means redeem his brother, Nor give to God a ransom for him
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
(For the redemption of their life is costly, And it faileth for ever),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
That he should still live alway, That he should not see corruption.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
For he shall see it. Wise men die; The fool and the brutish alike perish, And leave their wealth to others.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Their inward thought is, [that] their houses [shall continue] for ever, [And] their dwelling-places to all generations; They call their lands after their own names.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
But man [being] in honor abideth not: He is like the beasts that perish.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
This their way is their folly: Yet after them men approve their sayings. (Selah)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
They are appointed as a flock for Sheol; Death shall be their shepherd: And the upright shall have dominion over them in the morning; And their beauty shall be for Sheol to consume, That there be no habitation for it. (Sheol h7585)
But God will redeem my soul from the power of Sheol; For he will receive me. (Selah) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Be not thou afraid when one is made rich, When the glory of his house is increased:
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
For when he dieth he shall carry nothing away; His glory shall not descend after him.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Though while he lived he blessed his soul (And men praise thee, when thou doest well to thyself),
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
He shall go to the generation of his fathers; They shall never see the light.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Man that is in honor, and understandeth not, Is like the beasts that perish.
