Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
(Til sangmesteren. Af Koras sønner. En salme.) Hør det, alle Folkeslag, lyt til, al Verdens Folk,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
både høj og lav, både rig og fattig!
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Min Mund skal tale Visdom, mit Hjerte udgransker Indsigt;
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
jeg bøjer mit Øre til Tankesprog, råder min Gåde til Strengeleg.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Hvorfor skulle jeg frygte i de onde dage, når mine lumske Fjender omringer mig med Brøde,
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
de, som stoler på deres gods og bryster sig af deres store rigdom?
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Visselig, ingen kan købe sin sjæl fri og give Gud en løsesum
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
- Prisen for hans sjæl blev for høj, for evigt måtte han opgive det - så han kunde blive i Live
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
og aldrig få Graven at se;
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
nej, han skal se den; Vismænd dør, både Dåre og Tåbe går bort. Deres Gods må de afstå til andre,
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
deres Grav er deres Hjem for evigt, deres Bolig Slægt efter Slægt, om Godser end fik deres Navn.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Trods Herlighed bliver Mennesket ikke, han er som Dyrene, der forgår.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Så går det dem, der tror sig trygge, så ender det for dem, deres Tale behager. (Sela)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
I Dødsriget drives de ned som Får, deres Hyrde skal Døden være; de oprigtige træder på dem ved Gry, deres Skikkelse går Opløsning i Møde, Dødsriget er deres Bolig. (Sheol h7585)
Men Gud udløser min Sjæl af Dødsrigets Hånd, thi han tager mig til sig. (Sela) (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Frygt ej, når en Mand bliver rig, når hans Huses Herlighed øges;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
thi intet tager han med i Døden, hans Herlighed følger ham ikke.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Priser han end i Live sig selv: "De lover dig for din Lykke!"
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
han vandrer til sine Fædres Slægt, der aldrig får Lyset at skue.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Den, som lever i Herlighed, men uden Forstand, han er som Dyrene, der forgår.
