Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Korahning oghulliri üchün yézilghan «Masqil»: — I Xuda, öz qulaqlirimiz bilen angliduq, Atilirimiz bizge bayan qilip, Öz künliride, yeni qedimki zamanlarda Séning qilghan zor ishliringni uqturghanidi;
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Sen [ata-bowilirimizning aldida] Öz qolung bilen yat ellerni qoghliwétip, Ularning [zéminigha ata-bowilirimizni] orunlashturdung; Yat qowmlargha apet chüshürüp, ularni tarqitiwetting.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Berheq, bowilirimiz zéminni öz qilichi bilen alghini yoq, Öz biliki bilen özlirini qutquzghinimu yoq; Bu belki Séning ong qolung, Séning biliking we jamalingning nurining qilghinidur; Chünki Sen ulardin xursenlik tapting.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Sen Özüng méning padishahimdursen, i Xuda, Sen Yaqup üchün ghelibiler buyrughuchidursen.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Sen arqiliq biz reqiblirimizni heydiwétimiz; Naming bilen özimizge qarshi turghanlarni cheyleymiz;
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Chünki öz oqyayimgha tayanmaymen, Qilichimmu méni qutquzalmaydu.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Chünki Sen bizni reqiblirimizdin qutquzdung, Bizge öch bolghanlarni yerge qaratting.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Xudani kün boyi iptixarlinip maxtaymiz; Namingni ebedil’ebedgiche medhiyileymiz. (Sélah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Biraq Sen [hazir] bizni tashlawétip ahanetke qaldurdung; Qoshunlirimiz bilen jengge bille chiqmaysen.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Sen reqiblirimiz aldida bizni chékindürdüng; Bizni öchmenlerge xalighanche talan-taraj qildurdung.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Soyushqa tapshurulghan qoylardek, bizni ulargha tapshurdung, Eller arisigha bizni tarqitiwetting.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Sen Öz xelqingni bikargha sétiwetting, Uning qimmitidin Özüng héch béyip ketmiding;
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Sen bizni qoshna ellerning mesxirisige qaldurghansen; Etrapimizdikilerge ahanet, zangliq obyékti qildingsen.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Sen bizni eller arisida söz-chöchekke qoydungsen, Yat qowmlar bizge bash chayqiship qarashmaqta.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Mesxire hem kupurluq éytquchilarning awazi tüpeylidin, Düshmenler we öch alghuchilar tüpeylidin, Kün boyi uyatim aldimdin ketmeydu, Yüzümning nomusi méni chirmiwaldi.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Mana bularning hemmisi béshimizgha chüshti; Biraq biz Séni untumiduq, Yaki ehdengge héch asiyliq qilmiduq;
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Qelbimiz héch yanmidi, Sanga sadaqetsizlik qilmiduq, Qedemlirimiz yolungdin héch ézip ketmidi.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Biraq Sen bizni chilböriler makanida ezding, Bizge ölüm sayisini chaplashturdung.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Eger biz Xudayimizning namini untughan bolsaq, Yaki yat bir ilahqa qol kötürgen bolsaq,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Xuda Sen choqum buni sürüshte qilmas idingmu, Qelbtiki sirlarni bilip turidighan tursang?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Biraq Sen tüpeyli biz kün boyi qirilmaqtimiz; Boghuzlinishni kütüp turghan qoylar kebi hésablanmaqtimiz.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Oyghan, i reb! Némishqa uxlap yatisen? Ornungdin tur, bizni menggüge tashlawetmigeysen!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Némishqa yüzüngni bizdin yoshurisen? Némishqa külpetlirimizge, uchrighan zulumlirimizgha pisent qilmaysen?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Qarighina, jénimiz tupraqta béghirlap yüridu; Ténimiz yerge chaplashti;
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Ornungdin turup bizge yardemde bolghaysen! Özüngning özgermes muhebbiting sewebidin, Bizlerni hörlükke chiqarghaysen!
