Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Керівнику хору. Повчання синів Корея. Боже, ми чули своїми вухами, батьки наші розповідали нам про величні діяння, що вчинив Ти у давні дні.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Ти вигнав Своєю рукою народи, а предків наших насадив [на цій землі], Ти вразив племена і вислав їх геть.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Адже не мечем своїм [батьки наші] взяли у спадок землю і не їхня міцна рука принесла їм перемогу, а Твоя правиця, Твоя міць і світло Твого обличчя, бо Ти вподобав їх.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Ти – Цар мій, Боже. Накажи дати перемогу Якову!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
З Тобою ми здолаємо в битві супротивників наших, в ім’я Твоє потопчемо тих, хто повстав проти нас.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Бо не на лук свій я покладаю надію і не меч мій дарує мені перемогу.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Але Ти рятуєш нас від супротивників наших і ненависників наших вкриваєш ганьбою.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Богом ми хвалимось цілий день і Твоє ім’я прославлятимемо повік. (Села)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Тепер же Ти покинув і посоромив нас, і більше не виходиш разом із воїнствами нашими [на битву].
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Ти змусив нас втікати назад від супротивника, і ненависники наші грабують нас.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Ти віддав нас, як овець, на поїдання і розсіяв нас серед народів.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Ти продав народ Твій за безцінь, не отримавши від його продажу жодного зиску.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Ти вкрив нас ганьбою перед сусідами нашими, глузуванням і знущанням перед усіма, хто оточує нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Приказкою [глузливою] Ти зробив нас серед народів, племена хитають [насмішливо] головами в наш бік.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Щодня безчестя моє переді мною, і сором вкриває моє обличчя
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
через те, що голос лихослова й глузія [я чую], через ворога й месника.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Усе це лихо спіткало нас, хоча ми не забули Тебе й не зрадили Завіту Твого.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Серця наші не відступили назад, і наші стопи не збочили з Твоєї стежки.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Але Ти вразив нас у [пустельному] місці, де мешкають шакали, і вкрив нас тінню смерті.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Якби ми забули ім’я Бога нашого й простягнули долоні наші до чужого бога,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
хіба Бог не виявив би цього? Адже Він знає приховані глибини серця.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Однак заради Тебе нас убивають щодня, вважають нас за овець, призначених на заколення.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Прокинься! Чому Ти спиш, Владико? Пробудись! Не покидай нас навіки.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Чому Ти ховаєш Своє обличчя, забуваючи про приниження й гніт наш?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Адже до пороху земного зведена душа наша, до землі прилинуло нутро наше.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Повстань, будь нам допомогою! Визволи нас заради милості Твоєї.
