Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus tiempos, en los tiempos antiguos.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Tú con tu mano echaste a las naciones, y los plantaste a ellos: afligiste los pueblos, y los enviaste.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Porque no heredaron la tierra por su espada, ni su brazo les libró; si no tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, por que los amaste.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Tú eres mi Rey o! Dios: manda saludes a Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Por ti acornearemos a nuestros enemigos: en tu nombre atropellaremos a nuestros adversarios.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Porque no confiaré en mi arco, ni mi espada me salvará.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Porque tú nos has guardado de nuestros enemigos: y a los que nos aborrecieron, has avergonzado.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
En Dios nos alabamos todo el día; y para siempre loaremos tu nombre. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
También nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; y no sales en nuestros ejércitos.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Hicístenos volver atrás del enemigo: y los que nos aborrecieron, nos saquearon para sí.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Pusístenos como a ovejas para comer: y esparcístenos entre las naciones.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Has vendido a tu pueblo de balde; y no pujaste en sus precios.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Pusístenos por vergüenza a nuestros vecinos, por escarnio y por burla a nuestros al derredores.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Pusístenos por proverbio entre las naciones; por movimiento de cabeza en los pueblos.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Cada día mi vergüenza está delante de mí, y la confusión de mi rostro me cubre,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
De la voz del que me avergüenza y deshonra; del enemigo, y del que se venga.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; y no hemos faltado a tu concierto.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
No se ha vuelto atrás nuestro corazón; y no se han apartado nuestros pasos de tus caminos;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Cuando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, y nos cubriste con sombra de muerte.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nos olvidásemos del nombre de nuestro Dios; y si alzásemos nuestras manos a dios ajeno;
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
¿Dios no demandaría esto? porque él conoce los secretos del corazón.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Porque por tu causa nos matan cada día; somos tenidos como ovejas para el degolladero.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Despierta, ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no te alejes para siempre.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
¿Por qué escondes tu rostro, y te olvidas de nuestra aflicción, y de nuestra opresión?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Porque nuestra alma se ha agobiado hasta el polvo: nuestro vientre está pegado con la tierra.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Levántate para ayudarnos; y redímenos por tu misericordia.
