< Псалми 44 >
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Para el director del coro. Un salmo (masquil) de los hijos de Coré. Dios, hemos escuchado con nuestros propios oídos, nuestros antepasados nos han dicho todo lo que tú hiciste en sus épocas, mucho tiempo atrás.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Con tu poder quitaste del camino a las otras naciones, estableciste a nuestros antepasados en el lugar que les pertenecía; derrotaste a las naciones y enviaste a nuestros ancestros a ocupar la tierra que les habías prometido.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
No conquistaron la tierra con sus espadas; no fue a través de su fuerza que ganaron la victoria, fue por tu fuerza, tu poder, y tu compañía, porque los amabas.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Dios, tú eres mi rey. ¡Nos diste victorias en nombre de Jacob!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Solo a través de ti podemos ahuyentar a nuestros enemigos. Solo en tu nombre podemos derrotar a nuestros oponentes.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
No confío en mi arco; no creo que mi espada vaya a salvarme.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Tú eres el único que nos salva de nuestros enemigos; acabas con aquellos que nos odian.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Dios, te alabamos gozosos todo el día y alabamos tu nombre. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Pero ahora nos has rechazado y has apartado tu gracia de nosotros; has abandonado a nuestros ejércitos.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Nos has hecho correr huyendo de nuestros enemigos, y quienes nos odian se han llevado todo lo que han querido.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Nos has entregado como una oveja que va al sacrificio; nos has escatimado en frente de las otras naciones.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Has vendido a tu propio pueblo por el precio de nada, no haciendo ni una sola queja al momento de la venta.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Te has burlado de nosotros en frente de nuestros prójimos, somos ridiculizados y burlados por todos los que están a nuestro alrededor.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Nos has vuelto un chiste para las otras naciones; sacuden con fuerza sus manos ante nosotros.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Somos humillados el día entero; escondemos nuestras cabezas por la vergüenza,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
por todos los insultos de las personas que se burlan de nosotros, porque nuestros enemigos vengativos están justo detrás de nosotros.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Todo esto nos ha pasado incluso aunque nunca te olvidamos; no hemos sido infieles a las promesas que nos has hecho.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
No nos hemos alejado de ti, ni en pensamientos, ni en acciones.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Pero tú nos aplastaste, y nos convertiste en guarida de chacales. Nos has cubierto con la oscuridad de la muerte.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si hemos olvidado el nombre de nuestro Dios, o hemos adorado a otros dioses,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
¿No lo sabría Dios, siendo que él conoce los pensamientos de todos?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Pero por tu culpa nos matan día y noche. Somos considerados solo como ovejas listas para el sacrificio.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
¡Despiértate Señor! ¿Por qué estás durmiendo? ¡Levántate! ¡No nos des la espalda por siempre!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
¿Por qué apartas tu vista de nosotros y no de tas cuenta de nuestra miseria y sufrimiento?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Caemos arruinados al polvo, nuestros cuerpos caen de cara al mugre.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
¡Levántate! ¡Ven y ayúdanos! ¡Sálvanos por la gracia de tu misericordioso amor!