Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Bože, svojim ušima slušasmo, oci nam naši pripovijedaše djelo koje si uèinio u njihovo vrijeme, u staro vrijeme.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Rukom svojom izgnao si narode, a njih posadio; iskorijenio si plemena, a njih namnožio.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Jer ne zadobiše zemlje svojim maèem, niti im mišica njihova pomože, nego tvoja desnica i tvoja mišica, i svjetlost lica tvojega, jer ti bijahu omiljeli.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Bože, care moj, ti si onaj isti, pošlji pomoæ Jakovu!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
S tobom æemo izbosti neprijatelje svoje, i s imenom tvojim izgaziæemo one koji ustaju na nas.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Jer se ne uzdam u luk svoj, niti æe mi maè moj pomoæi.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Nego æeš nas ti izbaviti od neprijatelja našijeh, i nenavidnike naše posramiæeš.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Bogom æemo se hvaliti svaki dan, i ime tvoje slaviæemo dovijeka.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Ali sad si nas povrgao i posramio, i ne ideš s vojskom našom.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Obraæaš nas te bježimo ispred neprijatelja, i neprijatelji nas naši haraju.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Dao si nas kao ovce da nas jedu, i po narodima rasijao si nas.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
U bescjenje si prodao narod svoj, i nijesi mu podigao cijene.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Dao si nas na potsmijeh susjedima našijem, da nam se rugaju i sramote nas koji žive oko nas.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Naèinio si od nas prièu u naroda, gledajuæi nas mašu glavom tuðinci.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Svaki je dan sramota moja preda mnom, i stid je popao lice moje
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Od rijeèi potsmjevaèevih i rugaèevih, i od pogleda neprijateljevih i osvetljivèevih.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Sve ovo snaðe nas; ali ne zaboravismo tebe, niti prestupismo zavjeta tvojega.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Ne otstupi natrag srce naše, i stope naše ne zaðoše s puta tvojega.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Kad si nas bio u zemlji zmajevskoj, i pokrivao nas sjenom smrtnijem,
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Onda da bijasmo zaboravili ime Boga svojega i podigli ruke svoje k Bogu tuðemu,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Ne bi li Bog iznašao to? Jer on zna tajne u srcu.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
A ubijaju nas za tebe svaki dan; s nama postupaju kao s ovcama klanicama.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Ustani, što spavaš, Gospode! Probudi se, nemoj odbaciti zasvagda.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Zašto kriješ lice svoje? zaboravljaš nevolju i muku našu?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Duša naša pade u prah, tijelo je naše baèeno na zemlju.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Ustani, pomoæi naša, i izbavi nas radi milosti svoje.
