Псалми 44

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Ó Deus, nós ouvimos com os nossos ouvidos, e nossos pais nos tem contado a obra que fizeste em seus dias, nos tempos da antiguidade.

2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Como expeliste as nações com a tua mão e os plantaste a eles: como afligiste os povos e os derrubaste.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Pois não conquistaram a terra pela sua espada, nem o seu braço os salvou, mas a tua dextra e o teu braço, e a luz da tua face, porquanto te agradaste deles.

4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Tu és o meu Rei, ó Deus: ordena salvações para Jacob.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Por ti escornearemos os nossos inimigos: pelo teu nome pizaremos os que se levantam contra nós:

6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Pois eu não confiarei no meu arco, nem a minha espada me salvará.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

Mas tu nos salvaste dos nossos inimigos, e confundiste os que nos aborreciam.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

Em Deus nos glóriamos todo o dia, e louvamos o teu nome eternamente (Selah)

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Mas agora tu nos rejeitaste e nos confundiste, e não sais com os nossos exércitos.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Faze-nos retirar do inimigo, e aqueles que nos odeiam nos saqueiam para si.

11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Tu nos entregaste como ovelhas para comer, e nos espalhaste entre as nações.

12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Tu vendes por nada o teu povo, e não aumentas a tua riqueza com o seu preço.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Tu nos pões por opróbrio aos nossos vizinhos, por escarneio e zombaria de aqueles que estão à roda de nós.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Tu nos pões por provérbio entre as nações, por movimento de cabeça entre os povos.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

A minha confusão está constantemente diante de mim, e a vergonha do meu rosto me cobre:

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

Á voz daquele que afronta e blasfema, por causa do inimigo e do vingador.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Tudo isto nos sobreveio: contudo não nos esquecemos de ti, nem nos houvemos falsamente contra o teu concerto.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

O nosso coração não voltou atráz, nem os nossos passos se desviaram das tuas veredas;

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Ainda que nos quebrantaste num lugar de dragões, e nos cobriste com a sombra da morte.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Se nós esquecemos o nome do nosso Deus, e estendemos as nossas mãos para um deus estranho,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

Porventura não esquadrinhará Deus isso? pois ele sabe os segredos do coração.

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Sim, por amor de ti, somos mortos todo o dia: somos tidos na conta de ovelhas para o matadouro.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

Desperta, porque dormes, Senhor? acorda, não nos rejeites para sempre.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Porque escondes a tua face, e te esqueces da nossa miséria e da nossa opressão?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Pois a nossa alma está abatida até ao pó; o nosso ventre se apega à terra.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Levanta-te em nosso auxílio, e resgata-nos por amor das tuas misericórdias.