Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Dura buʼaa faarfattootaatiif. Maskiilii Ilmaan Qooraahi. Yaa Waaqi, waan ati bara durii, jabana isaanii keessa hojjette sana, abbootiin keenya nutti himaniiru; nuus gurra keenyaan dhageenyeerra.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Ati harka keetiin saboota ariitee baafte; abbootii keenya immoo ni dhaabde; namoota ni balleessite; abbootii keenya garuu bilisa baafte.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Harka kee mirgaatiin, irree keetii fi ifa fuula keetiitiin dhaalan malee isaan goraadee isaaniitiin lafa sana hin dhaalle; yookaan irreen isaanii moʼannoo isaaniif hin fidne; ati isaan jaallatteertaatii.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Ati Mootii koo fi Waaqa koo kan Yaaqoobiif moʼicha ajajjuu dha.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Nu siin diinota keenya duubatti deebifna; maqaa keetiinis amajaajota keenya gad dhidhiinna.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Ani iddaa koo hin amanadhu; goraadeen koos moʼannaa naa hin fidu;
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
ati garuu diinota keenya jalaa nu oolchita; warra nu jibban immoo ni qaanessita.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Nu yeroo hundumaa Waaqaan dhaadanna; maqaa kees bara baraan ni galateeffanna.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Amma garuu ati nu gatteerta; gadis nu deebifteerta; ati loltoota keenya wajjin hin baane.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Akka nu diinota keenya baqannu nu gooteerta; warri nu jibbanis nu saamaniiru.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Ati akka hoolota qalamuuf qopheeffamanii nu gooteerta; ormoota keessas nu bittinneessiteerta.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Saba kee gatii xinnaatti gurgurteerta; gurgurtaa isaanii irraas buʼaa hin arganne.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Ollaa keenya duratti nama kolfaa, warra naannoo keenyaa birattis waan qoosaatii fi nama tuffii nu gooteerta.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Ormoota keessatti waan mammaaksaa nu goote; namoonnis mataa nutti raasan.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Salphinni koo guyyaa guutuu fuula koo dura jira; fuulli koos qaaniidhaan haguugameera.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Kunis sababii dubbii warra na tuffataniitii fi warra na arrabsaniitiif, sababii diinaatii fi sababii nama haaloo baafatuutiif taʼe.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Kun hundi nutti dhufeera; taʼus nu si hin daganne; yookaan kakuu kee keessatti amanamummaa hin dhabne.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Garaan keenya dugda duubatti hin deebine; tarkaanfiin keenyas karaa kee irraa hin jalʼanne.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Ati garuu iddoo waangoonni jiraatanitti nu caccabsite; dukkana hamaadhaan nu haguugde.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Utuu nu maqaa Waaqa keenyaa irraanfannee, yookaan utuu harka keenya gara waaqa ormaatti balʼifannee jiraannee,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
silaa Waaqni waan kana bira hin gaʼu turee? Inni icciitii garaa namaa beekaatii.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Nu siif jennee guyyaa guutuu ni ajjeefamna; akka hoolota qalamuuf jiraniittis lakkaaʼamneerra.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Yaa Gooftaa dammaqi! Ati maaliif rafta? Kaʼi! Bara baraanis nu hin gatin.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Ati maaliif fuula kee dhokfatta? Maaliifis dhiphinaa fi hacuucamuu keenya irraanfatta?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Lubbuun keenya biyyootti dabalamteertii; garaan keenyas lafatti maxxaneera.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Kaʼiitii nu gargaar; sababii jaalala kee kan hin geeddaramneetiifis nu furi.
