Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Til sangmesteren; av Korahs barn; en læresalme. Gud, med våre ører har vi hørt, våre fedre har fortalt oss den gjerning du gjorde i deres dager, i fordums dager.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Du drev hedningene ut med din hånd, men dem plantet du; du ødela folkene, men dem lot du utbrede sig.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For ikke ved sitt sverd inntok de landet, og deres arm hjalp dem ikke, men din høire hånd og din arm og ditt åsyns lys; for du hadde behag i dem.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Du er min konge, Gud; byd at Jakob skal frelses!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Ved dig skal vi nedstøte våre fiender, ved ditt navn skal vi nedtrede dem som reiser sig imot oss.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For på min bue stoler jeg ikke, og mitt sverd frelser mig ikke,
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
men du har frelst oss fra våre fiender, og våre avindsmenn har du gjort til skamme.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Gud priser vi den hele dag, og ditt navn lover vi evindelig. (Sela)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Og enda har du nu forkastet oss og latt oss bli til skamme, og du drar ikke ut med våre hærer.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Du lar oss vike tilbake for fienden, og våre avindsmenn tar sig bytte.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Du gir oss bort som får til å etes, og spreder oss iblandt hedningene.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Du selger ditt folk for intet, og du setter ikke prisen på dem høit.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Du gjør oss til hån for våre naboer, til spott og spe for dem som bor omkring oss.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Du gjør oss til et ordsprog iblandt hedningene; de ryster på hodet av oss iblandt folkene.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Hele dagen står min skam for mine øine, og blygsel dekker mitt ansikt,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
når jeg hører spotteren og håneren, når jeg ser fienden og den hevngjerrige.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Alt dette er kommet over oss, enda vi ikke har glemt dig og ikke sveket din pakt.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Vårt hjerte vek ikke tilbake, og våre skritt bøide ikke av fra din vei,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
så du skulde sønderknuse oss der hvor sjakaler bor, og dekke oss med dødsskygge.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Dersom vi hadde glemt vår Guds navn og utbredt våre hender til en fremmed gud,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
skulde Gud da ikke utforske det? Han kjenner jo hjertets skjulte tanker.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Men for din skyld drepes vi hele dagen, vi er regnet som slaktefår.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Våkn op! Hvorfor sover du, Herre? Våkn op, forkast ikke for evig tid!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Hvorfor skjuler du ditt åsyn, glemmer vår elendighet og vår trengsel?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For vår sjel er nedbøid i støvet, vårt legeme nedtrykt til jorden.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Reis dig til hjelp for oss, og forløs oss for din miskunnhets skyld!
