< Псалми 44 >
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Koraha bērnu pamācība. Dziedātāju vadonim. Dievs, ar savām ausīm mēs to esam dzirdējuši, mūsu tēvi to mums ir teikuši: vienu darbu Tu esi darījis viņu laikā sendienās.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Ar savu roku pagānus Tu esi izdzinis, bet viņus Tu esi dēstījis; tautas Tu esi mocījis, bet viņus Tu esi izplatījis.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Jo tie to zemi caur savu zobenu nav iemantojuši, un viņu elkonis tiem nav palīdzējis, bet Tava labā roka un Tavs elkonis un Tava vaiga gaišums, jo Tev bija labs prāts pie tiem.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Tu tas esi, ak Dievs, mans ķēniņš; sūti Jēkabam pestīšanu.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Ar Tevi mēs gribam sadauzīt savus ienaidniekus, Tavā vārdā gribam samīt, kas mums ceļas pretim.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Jo es neceru uz savu stopu, un mans zobens man nevar palīdzēt.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Bet Tu mūs izglābi no mūsu pretiniekiem, un Tu mūsu ienaidniekus lieci kaunā.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Ar Dievu mēs lielāmies cauru dienu un pateicamies Tavam vārdam mūžīgi. (Sela)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Bet nu Tu mūs atstūmi un lieci mūs kaunā un neizej ar mūsu karaspēku.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu mūs dzeni atpakaļ priekš mūsu pretiniekiem, ka mūsu ienaidnieki mūs aplaupa.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu mūs nodevi kā avis par barību, un mūs izkaisi starp pagāniem.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu pārdevi Savus ļaudis pa velti, un nespriedi priekš viņiem nekādas maksas.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu mūs cēli par apsmieklu mūsu kaimiņiem, par nievāšanu un apmēdīšanu tiem, kas ir ap mums.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu mūs dari par sakāmu vārdu starp pagāniem, ka tautas par mums galvu krata.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Cauru dienu mans negods man ir klāt, un kauns apklāj manu vaigu
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Mēdītāju un zaimotāju valodas pēc, ienaidnieku un atriebēju dēļ.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Viss tas mums uzgājis, taču mēs Tevi neesam aizmirsuši, nedz viltīgi darījuši pret Tavu derību.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Mūsu sirds nav atpakaļ griezusies, nedz mūsu soļi noklīduši no Taviem ceļiem,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Ka Tu mūs tā satriec zvēru vidū, un mūs apklāj ar nāves ēnu.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Ja mēs būtu aizmirsuši sava Dieva vārdu, un pacēluši savas rokas uz kādu svešu dievu,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Vai Dievs to nevarētu samanīt? Jo Viņš zina sirds noslēpumus.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Bet Tevis pēc mēs topam nāvēti visaugošu dienu, un topam turēti līdzi kaujamām avīm.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Uzmosties, Kungs, kāpēc Tu guli? Mosties, neatstum mūžīgi.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Kāpēc Tu apslēpi Savu vaigu un aizmirsti mūsu bēdas un mokas?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Jo mūsu dvēsele ir nospiesta pīšļos, mūsu vēders līp pie zemes.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Celies mums par palīgu, un izglāb mūs Savas žēlastības dēļ.