Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
In finem. Filiis Core ad intellectum.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Deus, auribus nostris audivimus, patres nostri annuntiaverunt nobis, opus quod operatus es in diebus eorum, et in diebus antiquis.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Manus tua gentes disperdidit, et plantasti eos; afflixisti populos, et expulisti eos.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Nec enim in gladio suo possederunt terram, et brachium eorum non salvavit eos: sed dextera tua et brachium tuum, et illuminatio vultus tui, quoniam complacuisti in eis.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Tu es ipse rex meus et Deus meus, qui mandas salutes Jacob.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
In te inimicos nostros ventilabimus cornu, et in nomine tuo spernemus insurgentes in nobis.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Non enim in arcu meo sperabo, et gladius meus non salvabit me:
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
salvasti enim nos de affligentibus nos, et odientes nos confudisti.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
In Deo laudabimur tota die, et in nomine tuo confitebimur in sæculum.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Nunc autem repulisti et confudisti nos, et non egredieris, Deus, in virtutibus nostris.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Avertisti nos retrorsum post inimicos nostros, et qui oderunt nos diripiebant sibi.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Dedisti nos tamquam oves escarum, et in gentibus dispersisti nos.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Vendidisti populum tuum sine pretio, et non fuit multitudo in commutationibus eorum.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Posuisti nos opprobrium vicinis nostris; subsannationem et derisum his qui sunt in circuitu nostro.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Posuisti nos in similitudinem gentibus; commotionem capitis in populis.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Tota die verecundia mea contra me est, et confusio faciei meæ cooperuit me:
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
a voce exprobrantis et obloquentis, a facie inimici et persequentis.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Hæc omnia venerunt super nos; nec obliti sumus te, et inique non egimus in testamento tuo.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Et non recessit retro cor nostrum; et declinasti semitas nostras a via tua:
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
quoniam humiliasti nos in loco afflictionis, et cooperuit nos umbra mortis.
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Si obliti sumus nomen Dei nostri, et si expandimus manus nostras ad deum alienum,
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
nonne Deus requiret ista? ipse enim novit abscondita cordis. Quoniam propter te mortificamur tota die; æstimati sumus sicut oves occisionis.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Exsurge; quare obdormis, Domine? exsurge, et ne repellas in finem.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Quare faciem tuam avertis? oblivisceris inopiæ nostræ et tribulationis nostræ?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Quoniam humiliata est in pulvere anima nostra; conglutinatus est in terra venter noster.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Exsurge, Domine, adjuva nos, et redime nos propter nomen tuum.
