Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Maschil, [dato] al Capo de' Musici, de' figliuoli di Core O DIO, noi abbiamo udite colle nostre orecchie, I nostri padri ci hanno raccontate Le opere [che] tu operasti a' dì loro, A' dì antichi.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Tu, [col]la tua mano, scacciasti le genti, e piantasti i nostri padri; Tu disertasti le nazioni, e propagginasti i [nostri padri].
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Perciocchè essi non conquistarono il paese colla loro spada, E il braccio loro non li salvò; Anzi la tua destra, e il tuo braccio, e la luce del tuo volto; Perciocchè tu li gradivi.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Tu, o Dio, [sei] lo stesso mio Re; Ordina le salvazioni di Giacobbe.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Per te noi cozzeremo i nostri nemici; Nel tuo Nome noi calpesteremo coloro che si levano contro a noi.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Perciocchè io non mi confido nel mio arco, E la mia spada non mi salverà.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Anzi tu ci salverai da' nostri nemici, E renderai confusi quelli che ci odiano.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Noi ci glorieremo tuttodì in Dio, E celebreremo il tuo Nome in perpetuo. (Sela)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
E pure tu ci hai scacciati, e ci hai svergognati; E non esci [più] co' nostri eserciti.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu ci hai fatto voltar le spalle dinanzi al nemico; E quelli che ci odiano [ci] hanno predati.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu ci hai ridotti ad esser come pecore da mangiare; E ci hai dispersi fra le genti.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu hai venduto il tuo popolo senza danari, E non hai fatto alcuno avanzo de' lor prezzi.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu ci hai posti [in] vituperio appresso i nostri vicini, [In] beffa, e [in] ischerno a [quelli che stanno] d'intorno a noi.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu ci hai messi ad essere proverbiati fra le genti, Ed hai fatto che ci è scosso il capo contro fra i popoli.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Il mio vituperio [è] tuttodì davanti a me, E la vergogna della mia faccia mi ha coperto,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Per la voce del vituperatore e dell'oltraggiatore; Per cagione del nemico e del vendicatore.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tutto questo ci è avvenuto, e non però ti abbiamo dimenticato, E non ci siam portati dislealmente contro al tuo patto.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Il cuor nostro non si è rivolto indietro, E i nostri passi [non] si sono sviati da' tuoi sentieri;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Quantunque tu ci abbi tritati, [e messi] in luogo di sciacalli; E ci abbi coperti d'ombra di morte.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Se noi avessimo dimenticato il Nome dell'Iddio nostro, Ed avessimo stese le mani ad alcun dio strano,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Iddio non ne farebbe egli inchiesta? Conciossiachè egli conosca i segreti del cuore.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Anzi, per cagion tua siamo uccisi tuttodì, Siam reputati come pecore da macello.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Risvegliati; perchè dormi, Signore? Destati, non iscacciar[ci] in perpetuo.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Perchè nascondi la tua faccia? [Perchè] dimentichi la nostra afflizione e la nostra oppressione?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Conciossiachè la nostra anima sia abbassata fin nella polvere, [E] il nostro ventre sia attaccato alla terra.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Levati [in] nostro aiuto, E riscuotici, per amor della tua benignità.
