Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Au maître-chantre. — Hymne des enfants de Coré. Dieu, nous avons entendu de nos oreilles, Nos pères nous ont raconté L'oeuvre que tu as faite de leur temps, Aux jours d'autrefois.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
De ta main tu les as établis, en dépossédant les nations; Tu as détruit des peuples pour leur faire une place.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Car ce n'est pas leur épée qui leur a conquis le pays; Ce n'est pas leur bras qui les a sauvés: C'est ta main droite, c'est ton bras, C'est la lumière de ta face. Parce que tu leur étais favorable!
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Dieu, toi qui es mon roi. Donne à Jacob la victoire!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Par toi nous repousserons nos ennemis; En ton nom nous écraserons nos adversaires.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car ce n'est pas en mon arc que je mets ma confiance; Ce n'est pas mon épée qui me sauvera.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
C'est toi qui nous as délivrés de nos oppresseurs. Et qui as couvert de honte nos ennemis.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
C'est en Dieu que nous nous glorifions chaque jour; Nous célébrerons son nom éternellement. (Pause)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Cependant, tu nous as rejetés et couverts d'opprobre, Et tu ne sors plus avec nos armées.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous fais reculer devant l'oppresseur. Et nos ennemis se partagent nos dépouilles.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous livres comme des brebis à dévorer; Tu nous as dispersés parmi les nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu vends ton peuple pour rien. Et tu le mets à vil prix.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu fais de nous un objet d'opprobre pour nos voisins; Nous sommes la risée, le jouet de ceux qui nous entourent.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Oui, tu fais de nous la fable des nations; En nous voyant, les peuples hochent la tête.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
La honte m'accable tous les jours, Et la confusion couvre mon visage,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
A la voix de celui qui m'insulte et m'outrage, Sous les regards de mon ennemi, De celui qui s'acharne à ma perte.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tous ces malheurs nous sont arrivés. Cependant nous ne t'avions pas oublié. Nous n'avions pas violé ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre coeur ne s'était pas détourné de toi; Nos pas ne s'étaient point écartés de ton sentier.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Et pourtant, tu nous as refoulés parmi les chacals; Tu nous as couverts de l'ombre de la mort.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous eussions oublié le nom de notre Dieu, Si nous eussions étendu nos mains vers un Dieu étranger,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dieu n'en serait-il pas informé, Lui qui connaît les secrets du coeur?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Mais c'est à cause de toi Que nous sommes sans cesse livrés à la mort. Et traités comme des brebis destinées à la boucherie!
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Réveille-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Lève-toi, ne nous rejette pas pour toujours!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi caches-tu ta face? Pourquoi oublies-tu notre misère et notre détresse?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est abattue dans la poussière; Notre corps reste attaché à la terre.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi, viens à notre aide, Et délivre-nous, à cause de ta bonté!
