Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
O Dieu! nous avons entendu de nos oreilles, nos pères nous ont raconté l'œuvre que tu as faite en leur temps, aux jours d'autrefois.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Par ta main tu as chassé les nations et tu as établi nos pères; tu as brisé les peuples pour leur faire place.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Car ce n'est pas par leur épée qu'ils ont conquis le pays, et ce n'est pas leur bras qui les a sauvés; c'est ta droite, et ton bras, et la lumière de ta face, car tu les aimais.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
C'est toi, ô Dieu! qui es mon Roi; ordonne la délivrance de Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Par toi nous frapperons nos ennemis; par ton nom nous foulerons ceux qui s'élèvent contre nous.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car je ne me confie pas en mon arc; ce n'est pas mon épée qui me sauvera.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
C'est toi qui nous as sauvés de nos ennemis, et qui as rendu confus ceux qui nous haïssent.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
C'est en Dieu que nous nous glorifions chaque jour; nous célébrerons ton nom à jamais. (Sélah, pause)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Cependant tu nous as rejetés et couverts d'opprobre, et tu ne sors plus avec nos armées.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous fais reculer devant l'ennemi, et ceux qui nous haïssent ont pris leur butin.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous livres comme des brebis qu'on mange; tu nous as dispersés parmi les nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu vends ton peuple pour rien, et tu les mets à vil prix.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu fais de nous l'opprobre de nos voisins, la risée et le jouet de nos alentours.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu fais de nous la fable des nations; en nous voyant, les peuples hochent la tête.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Mon ignominie est toujours devant moi, et la confusion couvre mon visage,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
A la voix de celui qui insulte et qui outrage, à la vue de l'ennemi et du vindicatif.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tout cela nous est arrivé; et cependant nous ne t'avons pas oublié, nous n'avons pas forfait à ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre cœur ne s'est point retiré en arrière; nos pas ne se sont point écartés de ton sentier,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Quand tu nous as foulés parmi les chacals et couverts de l'ombre de la mort.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous eussions oublié le nom de notre Dieu, si nous eussions étendu nos mains vers un dieu étranger,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dieu n'en aurait-il pas fait enquête, lui qui connaît les secrets du cœur?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Mais, à cause de toi, nous sommes mis à mort tous les jours, et regardés comme des brebis destinées à la boucherie.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Lève-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi, ne nous rejette pas à toujours!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi caches-tu ta face? Pourquoi oublies-tu notre misère et notre oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est abattue jusque dans la poussière; notre ventre est attaché à la terre.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi, viens à notre aide, et rachète-nous à cause de ta bonté!
