Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Jusqu'à la Fin. Psaume d'instruction, des fils de Koré. Dieu, nous l'avons ouï de nos oreilles; nos pères nous ont fait connaître l'œuvre que tu as faite en leurs jours, aux jours antiques.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Ta main a exterminé les nations; mais eux, tu les as établis, et tu as affligé les Gentils, tu les as chassés.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Car ce n'est point l'épée de nos pères qui les a mis en possession de notre héritage; ce n'est point leur bras qui les a sauvés; mais c'est ta droite et ton bras, et la lumière de ta face, parce que toi tu t'es complu en eux.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Tu es toi-même mon Roi et mon Dieu; tu as ordonné le salut de Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Par toi, nous aurons la force de soulever nos ennemis, et en ton nom nous mépriserons ceux qui se lèvent contre toi.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car je n'espérerai point en mon arc, et ce n'est pas mon glaive qui me sauvera.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
C'est toi qui nous as déjà sauvés de nos persécuteurs, et ceux qui nous haïssaient, tu les as confondus.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
En Dieu nous serons loués tout le jour, et nous rendrons grâces à son nom éternellement.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Mais maintenant tu nous as repoussés et confondus, et tu ne sortiras plus avec nos armées.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous as tourné le dos devant nos ennemis, et ceux qui nous haïssent nous ont pillés à leur profit.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous as livrés comme des brebis bonnes à manger; tu nous as dispersés parmi les Gentils.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu leur as vendu pour rien ton peuple, et il n'y a pas eu foule pour l'acheter.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu as fait de nous l'opprobre de nos voisins, la risée et la raillerie de ceux qui nous entourent.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu as fait de nous la fable des Gentils; sur nous les peuples secouent la tête.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
J'ai tout le jour ma honte devant moi, et la confusion de ma face m'a couvert,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
A la voix de celui qui m'injurie et m'outrage, à la face de mon ennemi et de mon persécuteur.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Toutes ces choses sont venues sur nous; mais nous ne t'avons point oublié; nous n'avons point violé ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre cœur ne s'est pas éloigné; mais tu as détourné nos sentiers de ta voie.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Car tu nous as humiliés en un lieu d'affliction, et l'ombre de la mort nous a enveloppés.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, si nous avions étendu les mains vers des dieux étrangers,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dieu ne rechercherait-il pas ces choses? Car seul il connaît les secrets des cœurs.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
A cause de toi nous mourons tout le jour; nous sommes comptés comme les brebis du sacrifice.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Réveille-toi; pourquoi dors-tu, Seigneur? Lève-toi, et ne nous repousse pas jusqu'à la fin.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi détournes-tu ta face? As-tu oublié notre pauvreté et notre affliction?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est abaissée jusqu'à la poussière, et notre ventre est collé sur le sol.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi, Seigneur; viens à notre secours, et délivre-nous pour la gloire de ton nom.
