Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Au chef des chantres. Par les fils de Coré. Maskîl. O Dieu! De nos oreilles nous l’avons entendue, nos pères nous l’ont racontée, l’œuvre que tu as accomplie de leurs jours, aux temps antiques.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Toi, de ta main, tu as dépossédé des nations, et tu les as implantés, eux; tu as ruiné des peuplades, et eux, tu les as multipliés.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Certes, ce n’est pas leur épée qui les a faits maîtres du pays, ni leur bras qui leur a donné la victoire: c’est ta droite, ton bras, la lumière de ta face; car tu les avais pris en affection.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
C’Est toi qui es mon roi, ô Dieu! Décrète les triomphes de Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Grâce à toi nous enfonçons nos ennemis, avec l’aide de ton nom, nous écrasons nos agresseurs.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car je ne mets pas ma confiance en mon arc; ce n’est pas mon épée qui m’assure la victoire;
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
mais c’est toi qui nous fait triompher de nos ennemis, qui couvres de confusion ceux qui nous haïssent.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
En Dieu nous nous glorifions sans cesse, et à jamais nous célébrons ton nom. (Sélah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Pourtant tu nous as rejetés et humiliés, et tu n’accompagnes plus nos armées.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous fais reculer devant l’ennemi: ceux qui nous haïssent pillent à leur aise.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous livres comme des troupeaux dont on se nourrit, et nous éparpilles parmi les nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu vends ton peuple à vil prix; tu n’estimes pas bien haut sa valeur.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu fais de nous un objet d’opprobre pour nos voisins, la risée et la moquerie de notre entourage.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu nous rends la fable des nations; nous excitons des hochements de tête parmi les peuples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Tout le temps, mon déshonneur est là, sous mes yeux, et mon visage se couvre de honte
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
à la voix de l’insulteur et du détracteur, à la vue de l’ennemi, avide de vengeance.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tout cela nous est advenu, sans que nous t’ayons oublié, sans que nous ayons trahi ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre cœur n’a pas rétrogradé, ni nos pas n’ont dévié de ton chemin,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
pour que tu dusses nous reléguer dans la région des monstres et nous recouvrir des ombres de la mort.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, étendu les mains vers un dieu étranger,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
est-ce que Dieu ne l’aurait pas constaté, puisqu’il connaît les secrets du cœur?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Mais pour toi nous subissons chaque jour la mort; on nous considère comme des brebis destinées à la boucherie.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Réveille-toi donc! Pourquoi demeures-tu endormi, Seigneur? Sors de ton sommeil, ne nous délaisse pas à jamais.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi dérobes-tu ta face, oublies-tu notre misère et notre oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est abaissée jusque dans la poussière, notre corps est couché de son long sur le sol.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi pour nous venir en aide, délivre-nous par un effet de ta bonté!
