Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Au chef de musique. Des fils de Coré. Instruction. Ô Dieu! nous avons entendu de nos oreilles, nos pères nous ont raconté l’œuvre que tu as opérée dans leurs jours, aux jours d’autrefois.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Tu as, par ta main, dépossédé les nations, et tu as planté nos pères; tu as affligé les peuples et tu les as chassés.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Car ce n’est point par leur épée qu’ils ont possédé le pays, et ce n’est pas leur bras qui les a sauvés; car c’est ta droite et ton bras et la lumière de ta face, parce que tu avais pris ton plaisir en eux.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
C’est toi qui es mon roi, ô Dieu! Commande le salut pour Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Avec toi, nous frapperons nos adversaires; par ton nom, nous foulerons ceux qui s’élèvent contre nous.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car ce n’est pas en mon arc que je me confie, et mon épée ne me sauvera point;
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Car tu nous as sauvés de nos adversaires, et tu rends confus ceux qui nous haïssent.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
En Dieu nous nous glorifierons tout le jour, et nous célébrerons ton nom à toujours. (Sélah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Mais tu nous as rejetés et rendus confus, et tu ne sors plus avec nos armées;
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous as fait retourner en arrière devant l’adversaire, et ceux qui nous haïssent ont pillé pour eux-mêmes;
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous as livrés comme des brebis [destinées] à être mangées, et tu nous as dispersés parmi les nations;
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Tu as vendu ton peuple pour rien, et tu ne t’es pas agrandi par leur prix;
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu nous as mis en opprobre chez nos voisins, en risée et en raillerie auprès de nos alentours;
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu nous as mis comme proverbe parmi les nations, comme hochement de tête parmi les peuples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Tout le jour ma confusion est devant moi, et la honte de ma face m’a couvert,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
À cause de la voix de celui qui outrage et qui injurie, à cause de l’ennemi et du vengeur.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tout cela nous est arrivé, et nous ne t’avons pas oublié, et nous n’avons pas été infidèles à ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre cœur ne s’est pas retiré en arrière, et nos pas n’ont point dévié de ton sentier;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Quoique tu nous aies écrasés dans le lieu des chacals, et que tu nous aies couverts de l’ombre de la mort.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, et étendu nos mains vers un dieu étranger,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dieu ne s’en enquerrait-il pas? car lui connaît les secrets du cœur.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Mais, à cause de toi, nous sommes mis à mort tous les jours, nous sommes estimés comme des brebis de tuerie.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Éveille-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi; ne nous rejette pas pour toujours.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi caches-tu ta face, [et] oublies-tu notre affliction et notre oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est courbée jusque dans la poussière, notre ventre est attaché à la terre.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi, aide-nous, et rachète-nous à cause de ta bonté.
