Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
For the chief musician. A psalm of the sons of Korah. A maschil. We have heard with our ears, God, our fathers have told us what work you did in their days, in the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
You drove out the nations with your hand, but you planted our people; you afflicted the peoples, but you spread our people out in the land.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they did not obtain the land for their possession by their own sword, neither did their own arm save them; but your right hand, your arm, and the light of your face, because you were favorable to them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
God, You are my King; command victory for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through you we will push down our adversaries; through your name we will tread them under, those who rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not trust in my bow, neither will my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But you have saved us from our adversaries, and have put to shame those who hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we have made our boast all the day long, and we will give thanks to your name forever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But now you have thrown us off and brought us dishonor, and you do not go out with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
You make us turn back from the adversary; and those who hate us take spoil for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You have made us like sheep to be slaughtered and have scattered us among the nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
You sell your people for nothing; you have not increased your wealth by doing so.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
You make us a rebuke to our neighbors, scoffed and mocked by those around us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
You make us an insult among the nations, a shaking of the head among the peoples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day long my dishonor is before me, and the shame of my face has covered me
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
because of the voice of him who rebukes and insults, because of the enemy and the avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this has come on us; yet we have not forgotten you or dealt falsely with your covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart has not turned back; our steps have not gone from your way.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Yet you have severely broken us in the place of jackals and covered us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the name of our God or spread out our hands to a strange god,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
would not God search this out? For he knows the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Indeed, for your sake we are being killed all day long; we are considered to be sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake, why do you sleep, Lord? Arise, do not throw us off permanently.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why do you hide your face and forget our affliction and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For we have melted away into the dust; our bodies cling to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Rise up for our help and redeem us for the sake of your covenant faithfulness.
