Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
God, we ourselves have heard what our parents and grandparents told us. They told us about the miracles that you performed long ago.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
[They told us] how you expelled the ungodly people and enabled us to live in their land. [They told us] that you punished those ungodly people and enabled your own people to prosper [IDM].
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
It was not by using their own swords that they conquered the people that lived in that land, and it was not by their own power that they were victorious; it was only by your power [MTY, DOU] [that they did those things]; and they were sure that you were with them, and that showed that you were pleased with them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
You are my King and my God; it is you who enable us, your people [MTY], to defeat our enemies.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
It is by your power that we knock our enemies down and tramp on them.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
I do not trust that I will be saved by using my bow [and arrows] and my sword.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
No, it is you who have rescued us from our enemies, it is you who have caused those who hate us to become ashamed [because they were defeated].
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
We have continually boasted about what God [has done for us], and we will thank him [MTY] forever.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But [now] you have rejected us and caused us to be disgraced; when our armies march out [to fight a battle], you no [longer] go with them.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
You have caused us to run away from our enemies, with the result that they captured the things that belonged to us.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You have allowed us to become like [MET] sheep that were ready to be slaughtered; you scattered us [far away] among [other].
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
[It is as though] [MET] you sold us, your people, [to our enemies] for a very small price, and you did not gain much profit from selling us!
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
People who live in nations near us make fun of us; they laugh at us and deride/belittle us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
They make jokes using the name of [our country], they shake their heads [to indicate that they despise us].
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All day I feel disgraced; from seeing my face, people know that I am ashamed.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
I hear what those who sneer at me and revile me say; I am ashamed in front of my enemies and those who want to harm me.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All these things have happened to us [even] though we have not forgotten you, and we are not the ones who disobeyed the agreement you made with [our ancestors].
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
We have not stopped being loyal to you, and we have not stopped doing what you want us to do [IDM].
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
But [it is as though] you have allowed us to be helpless among wild animals, and abandoned us in a deep dark [ravine].
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we had forgotten to worship [MTY] our God, or if we had spread out our hands to [worship] a foreign god,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
you certainly would have known that, because you know [even] what we secretly think.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
But it is because we belong to you, [that our enemies] are constantly killing us. They act toward us as though we were only sheep to be slaughtered.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
[So], Yahweh, arise! Why are you asleep [RHQ]? Get up! Do not reject us forever!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why are you not looking at us? Why are you forgetting that we are suffering and being oppressed [by our enemies]?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
We are pushed down to the ground and we cannot get up.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise, and come and help us! Rescue us because you faithfully love us!
