Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
For the leader. Of the Korahites. A maskil. O God, we have heard with our ears, all our ancestors have told us of the work that you wrought in their day, your wonders in days of old,
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
uprooting and crushing the nations, then planting and settling them. For it wasn’t their own sword that won them the land,
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
it was not their own arm that brought them the victory. Yours was the hand and the arm, yours was the face that shone on them with favour.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
It was you, my king and my God, that ordained the victories of Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through you we can thrust back our foes, and by your name tread down our assailants:
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
for not in my bow do I trust, nor can my sword win me the victory.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Our victory comes from you, and confusion to those who hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we boast all the day long, and your name will we praise forever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Yet you have spurned and disgraced us, in not going forth with our armies,
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
and in making us flee from the foe, so that those who hated us plundered us.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You have let us be eaten like sheep, you have scattered us over the world,
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
sold your people for a pittance, and getting no gain from their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
You have made us the butt of our neighbours, the derision and scorn of all round us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
O’er the world you have made us a byword, the nations at us shake their heads.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
My disgrace is forever before me, my face is covered with shame,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
at the words of blasphemer and scoffer, at the sight of the foe and the vengeful.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this has come upon us, yet we have not forgotten you nor falsely dealt with your covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart has not turned back, nor our steps declined from your way,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
that you thus should have crushed us down, and covered us over with gloom, in the place where the jackals roam.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Had we forgotten the name of our God, or stretched out our hands to a god that was strange,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
would God not have searched this out? For he knows the heart and its secrets.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
But in your cause it is we are killed all the day, and counted as sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Rouse yourself, why do you sleep Lord? Awake, cast us not off forever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why do you hide your face, forgetting our stress and our misery?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For we have sunk down to the dust, our bodies cling to the ground.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise, come to our help: for your love’s sake, ransom us.
