Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
“For the leader of the music. A psalm of the sons of Korah.” O God! we have heard with our ears, Our fathers have told us, What deeds thou didst in their days, In the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
With thine own hand didst thou drive out the nations, And plant our fathers; Thou didst destroy the nations, And cause our fathers to flourish.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For not by their own swords did they gain possession of the land, Nor did their own arms give them victory; But thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance; For thou didst favor them!
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thou art my king, O God! O send deliverance to Jacob!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through thee we may cast down our enemies; Through thy name we may trample upon our adversaries!
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
I trust not in my bow, Nor can my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But it is thou only who savest us from our enemies, And puttest to shame those who hate us!
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God will we glory continually; Yea, we will praise thy name for ever! (Pause)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Yet now thou hast cast us off, and put us to shame; Thou goest not forth with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Thou makest us turn back from the enemy, And they who hate us make our goods their prey.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Thou makest us like sheep destined for food, And scatterest us among the nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Thou sellest thy people for nought, And increasest not thy wealth by their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Thou makest us a reproach to our neighbors, A scorn and a derision to those who are around us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Thou makest us a byword among the nations, And causest the people to shake their heads at us.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
My ignominy is continually before me, And shame covereth my face,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
On account of the voice of the scoffer and the reviler, And on account of the enemy and the avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this hath come upon us; Yet have we not forgotten thee, Nor have we been false to thy covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our hearts, have not wandered from thee, Nor have our feet gone out of thy path;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Though thou hast crushed us in a land of jackals, And covered us with thick darkness.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we had forgotten the name of our God, Or stretched forth our hands to a strange God,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Surely God would search it out; For he knoweth the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
But for thy sake we are killed all the day; We are counted as sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake! why sleepest thou, O Lord? Arise! cast us not off for ever!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Wherefore dost thou hide thy face, And forget our affliction and oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Our soul is bowed down to the dust; Our body cleaveth to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise, O thou, our strength! And deliver us, for thy mercy's sake!
