Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
[For the Chief Musician. By the sons of Korah. A contemplative psalm.] We have heard with our ears, God; our fathers have told us, what work you did in their days, in the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
You drove out the nations with your hand, but you planted them. You afflicted the peoples, but you spread them abroad.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they did not get the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them; but your right hand, and your arm, and the light of your face, because you were favorable to them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
You are my King, my God, who commands victories for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through you we will push back our adversaries. Through your name we will trample down those who rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But you have saved us from our adversaries, and have shamed those who hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we have made our boast all day long, we will give thanks to your name forever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But now you rejected us, and brought us to dishonor, and do not go out with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
You make us turn back from the adversary. Those who hate us take spoil for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You have made us like sheep for food, and have scattered us among the nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
You sell your people for nothing, and have gained nothing from their sale.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
You make us the taunt of our neighbors, a scoffing and a derision to those who are around us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
You make us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All day long my dishonor is before me, and shame covers my face,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
At the taunt of one who reproaches and verbally abuses, because of the enemy and the avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this has come on us, yet have we not forgotten you, Neither have we been false to your covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart has not turned back, neither have our steps strayed from your path,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Though you have crushed us in the haunt of jackals, and covered us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the name of our God, or spread forth our hands to a strange god;
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
won't God search this out? For he knows the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
For your sake we are killed all day long. We are regarded as sheep to be slaughtered.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Wake up. Why do you sleep, Jehovah? Arise. Do not reject us forever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why do you hide your face, and forget our affliction and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is bowed down to the dust. Our body cleaves to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Rise up to help us. Redeem us for your loving kindness' sake.
