< Псалми 44 >

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
TO THE OVERSEER. AN INSTRUCTION OF THE SONS OF KORAH. O God, we have heard with our ears, Our fathers have recounted to us, The work You worked in their days, In the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
You, [with] Your hand, have dispossessed nations. And You plant them. You afflict peoples, and send them away.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they did not possess the land by their sword, And their arm did not give salvation to them, But Your right hand, and Your arm, And the light of Your countenance, Because You had accepted them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
You [are] He, my King, O God, Command the deliverances of Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
By You we push our adversaries, By Your Name we tread down our withstanders,
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I do not trust in my bow, And my sword does not save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
For You have saved us from our adversaries, And You have put to shame those hating us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we have boasted all the day, And we thank Your Name for all time. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
In anger You have cast off and cause us to blush, And do not go forth with our hosts.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
You cause us to turn backward from an adversary, And those hating us, Have spoiled for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You make us food like sheep, And You have scattered us among nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
You sell Your people—without wealth, And have not become great by their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
You make us a reproach to our neighbors, A scorn and a reproach to our surrounders.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
You make us an allegory among nations, A shaking of the head among peoples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day my confusion [is] before me, And the shame of my face has covered me.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Because of the voice of a reproacher and reviler, Because of an enemy and a self-avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this met us, and we did not forget You, Nor have we dealt falsely in Your covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
We do not turn our heart backward, Nor turn aside our step from Your path.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
But You have struck us in a place of dragons, And cover us over with death-shade.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the Name of our God, And spread our hands to a strange God,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Does God not search this out? For He knows the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Surely, for Your sake we have been slain all the day, Reckoned as sheep of the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Stir up—why do You sleep, O Lord? Awake, do not cast us off forever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why do You hide Your face? You forget our afflictions and our oppression,
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul has bowed to the dust, Our belly has cleaved to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise, a help to us, And ransom us for your kindness’ sake.

< Псалми 44 >