Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
“To the chief musician, for the sons of Korach, a Maskil.” O God, with our ears have we heard, our fathers have told us, deeds which thou hadst done in their days, in times of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Thou, with thy hand, didst indeed drive out nations, and plant them; thou didst ill-treat people, and cause them to spread out.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For not by their sword did they obtain possession of the land, and their own arm brought them no victory; but thy right hand, and thy arm, and the light of thy countenance, because thou hadst given them thy favor.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thou art my King, O God: ordain salvation for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through thee will we butt down our assailants: through thy name will we tread under foot our opponents.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For not in my bow will I trust, and my sword shall not help me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But thou helpest us against our assailants, and those that hate us thou puttest to shame.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Of God we boast all the day, and to thy name will we give thanks for ever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But [now] thou hast cast off, and put us to the blush, and goest not forth with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Thou causest us to turn back from before our assailant: and they who hate us take spoil for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Thou givest us up like sheep for food, and among the nations hast thou dispersed us.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Thou sellest thy people for no value, and acquirest no gain by their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Thou renderest us a reproach to our neighbors, a scorn and a derision to those that are round about us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Thou renderest us a by-word among the nations, a shaking of the head among the people.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day is my disgrace before me, and the shame of my face covereth me;
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Because of the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and him that seeketh vengeance.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this is come over us, yet have we not forgotten thee; nor have we dealt falsely by thy covenant;
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart is not moved backward, nor hath our step turned aside from thy path:
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Even when thou didst crush us in the abode of monsters, and cover us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we had forgotten the name of our God, or spread forth our hands to a strange God:
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Would not God search out this? for he knoweth the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
But for thy sake are we slain all the day; we are counted as flocks [destined] for slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake, wherefore wilt thou sleep, O Lord? arise, abandon us not for ever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Wherefore wilt thou hide thy face, wilt thou forget our misery, and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is bowed down to the dust; our body cleaveth unto the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise unto our help, and redeem us for the sake of thy kindness.
