Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
We have heard with our ears, O God, our fathers have told us, what work you did in their days, in the times of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
How you did drive out the heathen with your hand, and planted them; how you did afflict the people, and cast them out.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they got not the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them: but your right hand, and your arm, and the light of your countenance, because you had a favor to them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
You are my King, O God: command deliverances for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through you will we push down our enemies: through your name will we tread them under that rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But you have saved us from our enemies, and have put them to shame that hated us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we boast all the day long, and praise your name for ever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But you have cast off, and put us to shame; and go not forth with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
You make us to turn back from the enemy: and they which hate us spoil for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
You have given us like sheep appointed for meat; and have scattered us among the heathen.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
You sell your people for nothing, and do not increase your wealth by their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
You make us a reproach to our neighbors, a scorn and a derision to them that are round about us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
You make us a byword among the heathen, a shaking of the head among the people.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
My confusion is continually before me, and the shame of my face has covered me,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
For the voice of him that reproaches and blasphemes; by reason of the enemy and avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this is come on us; yet have we not forgotten you, neither have we dealt falsely in your covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart is not turned back, neither have our steps declined from your way;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Though you have sore broken us in the place of dragons, and covered us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the name of our God, or stretched out our hands to a strange god;
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Shall not God search this out? for he knows the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Yes, for your sake are we killed all the day long; we are counted as sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake, why sleep you, O Lord? arise, cast us not off for ever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why hide you your face, and forget our affliction and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is bowed down to the dust: our belly sticks to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise for our help, and redeem us for your mercies’ sake.
