Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Unto the end, for the sons of Core, to give understanding. We have heard, O God, with our ears: our fathers have declared to us, The work, thou hast wrought in their days, and in the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Thy hand destroyed the Gentiles, and thou plantedst them: thou didst afflict the people and cast them out.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they got not the possession of the land by their own sword: neither did their own arm save them. But thy right hand and thy arm, and the light of thy countenance: because thou wast pleased with them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thou art thyself my king and my God, who commandest the saving of Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through thee we will push down our enemies with the horn: and through thy name we will despise them that rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not trust in my bow: neither shall my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But thou hast saved us from them that afflict us: and hast put them to shame that hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God shall we glory all the day long: and in thy name we will give praise for ever.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But now thou hast cast us off, and put us to shame: and thou, O God, wilt not go out with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Thou hast made us turn our back to our enemies: and they that hated us plundered for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Thou hast given us up like sheep to be eaten: thou hast scattered us among the nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Thou hast sold thy people for no price: and there was no reckoning in the exchange of them.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Thou hast made us a reproach to our neighbours, a scoff and derision to them that are round about us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Thou hast made us a byword among the Gentiles: a shaking of the head among the people.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day long my shame is before me: and the confusion of my face hath covered me,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
At the voice of him that reproacheth and detracteth me: at the face of the enemy and persecutor.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All these things have come upon us, yet we have not forgotten thee: and we have not done wickedly in they covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
And our heart hath not turned back: neither hast thou turned aside our steps from thy way.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
For thou hast humbled us in the place of affliction: and the shadow of death hath covered us.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the name of our God, and if we have spread forth our hands to a strange god:
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Shall not God search out these things: for he knoweth the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Because for thy sake we are killed all the day long: we are counted as sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Arise, why sleepest thou, O Lord? arise, and cast us not off to the end.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why turnest thou face away? and forgettest our want and our trouble?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is humbled down to the dust: our belly cleaveth to the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Arise, O Lord, help us and redeem us for thy name’s sake.
