Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
To the chief Musician. Of the sons of Korah. An instruction. O God, with our ears have we heard, our fathers have told us, the work thou wroughtest in their days, in the days of old:
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Thou, by thy hand, didst dispossess the nations, but them thou didst plant; thou didst afflict the peoples, but them didst thou cause to spread out.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For not by their own sword did they take possession of the land, neither did their own arm save them; but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou hadst delight in them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thou thyself art my king, O God: command deliverance for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through thee will we push down our adversaries; through thy name will we tread them under that rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not put confidence in my bow, neither shall my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
For thou hast saved us from our adversaries, and hast put them to shame that hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God will we boast all the day, and we will praise thy name for ever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But thou hast cast off, and put us to confusion, and dost not go forth with our armies;
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Thou hast made us to turn back from the adversary, and they that hate us spoil for themselves;
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Thou hast given us over like sheep [appointed] for meat, and hast scattered us among the nations;
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Thou hast sold thy people for nought, and hast not increased [thy wealth] by their price;
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Thou makest us a reproach to our neighbours, a mockery and a derision for them that are round about us;
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Thou makest us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day my confusion is before me, and the shame of my face hath covered me,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Because of the voice of him that reproacheth and blasphemeth; by reason of the enemy and the avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this is come upon us; yet have we not forgotten thee, neither have we dealt falsely against thy covenant:
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart is not turned back, neither have our steps declined from thy path;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Though thou hast crushed us in the place of jackals, and covered us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we had forgotten the name of our God, and stretched out our hands to a strange god,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Would not God search this out? for he knoweth the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
But for thy sake are we killed all the day long; we are reckoned as sheep for slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake, why sleepest thou, Lord? arise, cast [us] not off for ever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Wherefore hidest thou thy face, [and] forgettest our affliction and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is bowed down to the dust; our belly cleaveth unto the earth.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Rise up for our help, and redeem us for thy loving-kindness' sake.
