Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
We have heard with our ears, O God, our fathers have told us, what work thou did in their days, in the days of old.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Thou drove out the nations with thy hand, but thou planted them. Thou afflicted the peoples, but thou spread them abroad.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
For they did not get the land in possession by their own sword, nor did their own arm save them, but thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, because thou were favorable to them.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thou are my King, O God. Command deliverance for Jacob.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Through thee we will push down our adversaries. Through thy name we will tread them under who rise up against us.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
For I will not trust in my bow, nor shall my sword save me.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
But thou have saved us from our adversaries, and have put them to shame who hate us.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
In God we have made our boast all the day long, and we will give thanks to thy name forever. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
But now thou have cast off, and brought us to dishonor, and go not forth with our armies.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Thou make us to turn back from the adversary. And those who hate us take spoil for themselves.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Thou have made us like sheep for food, and have scattered us among the nations.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Thou sell thy people for nothing, and have not increased by their price.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Thou make us a reproach to our neighbors, a scoffing and a derision to those who are round about us.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Thou make us a byword among the nations, a shaking of the head among the peoples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
All the day long my dishonor is before me, and the shame of my face has covered me,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
for the voice of him who reproaches and blasphemes, because of the enemy and the avenger.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
All this has come upon us, yet we have not forgotten thee, nor have we dealt falsely in thy covenant.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Our heart is not turned back, nor have our steps declined from thy way,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
that thou have greatly broken us in the place of jackals, and covered us with the shadow of death.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
If we have forgotten the name of our God, or spread forth our hands to a strange god,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
will not God search this out? For he knows the secrets of the heart.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Yea, for thy sake we are killed all the day long. We are accounted as sheep for the slaughter.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Awake, why do thou sleep, O Lord? Arise, cast not off forever.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Why do thou hide thy face, and forget our affliction and our oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
For our soul is bowed down to the dust; our body clings to the ground.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Rise up for our help, and redeem us for thy loving kindness' sake.
