Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Til Sangmesteren; af Koras Børn; en Undervisning.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Gud! vi have hørt det med vore Øren, vore Fædre have fortalt os det, den Gerning du gjorde i deres Dage, i fordums Dage.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Du fordrev Hedningerne ved din Haand, men dem plantede du; du handlede ilde med Folkene, men dem udbredte du.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Thi ikke ved deres Sværd indtoge de Landet, og deres Arm hjalp dem ikke, men din højre Haand og din Arm og dit Ansigts Lys, fordi du havde Behagelighed til dem.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Gud! du, ja, du er min Konge; befal Jakobs Frelse at komme!
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Ved dig ville vi nedstøde vore Fjender; i dit Navn ville vi nedtræde dem, som staa op imod os.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Thi jeg forlader mig ikke paa min Bue, og mit Sværd kan ikke frelse mig.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Men du har frelst os fra vore Fjender, og du har beskæmmet dem, som os hadede.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Vi prise Gud den ganske Dag, og vi takke dit Navn evindelig. (Sela)
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Alligevel har du forkastet os og ladet os beskæmmes og vil ikke drage ud med vore Hære.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Du lader os vige tilbage for Modstanderen, og de, som os hade, have gjort sig Bytte.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Du giver os hen som Faar til at fortæres og har spredt os iblandt Hedningerne.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Du sælger dit Folk, og det for intet, og du fik ingen stor Pris for dem.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Du gør os til Skændsel for vore Naboer, til Spot og Haan for dem, som ere trindt omkring os.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Du gør os til et Ordsprog iblandt Hedningerne, saa man ryster Hovedet over os iblandt Folkene.
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
Min Forsmædelse er den ganske Dag for mig, og Bluelse har bedækket mit Ansigt
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
for hans Røsts Skyld, som bespotter og forhaaner, for Fjendens og den hævngerriges Skyld.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Alt dette er kommet over os, dog have vi ikke glemt dig, og vi have ikke handlet falskelig imod din Pagt.
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
Vort Hjerte vendte sig ikke bort, og vor Gang bøjede ikke af fra din Vej,
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
saa at du skulde knuse os i Dragers Bo og skjule os med Dødens Skygge.
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dersom vi havde glemt vor Guds Navn og udbredt vore Hænder til en fremmed Gud,
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
skulde Gud da ikke udfinde det? efterdi han kender Hjertets skjulte Tanker.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Men vi blive ihjelslagne for din Skyld den ganske Dag, vi ere regnede som Slagtefaar.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Vaagn op, hvorfor vil du sove, Herre? Vaagn op, forkast os ikke evindelig!
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Hvorfor vil du skjule dit Ansigt, glemme vor Elendighed og vor Trængsel?
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Thi vor Sjæl er nedbøjet i Støvet, vor Krop hænger ved Jorden. Rejs dig til vor Hjælp og forløs os for din Miskundheds Skyld!
