Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
科辣黑後裔的訓誨歌，交與樂官。 天主，我們親耳聽見過，祖先也給我們述說過：昔日在他們那一時代，你手所行的偉業。
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
你為栽培他們，手驅散外人，你為發展他們，曾親自磨難異民。
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
的確，他們佔領了那地，並非靠著自己的刀劍，他們獲得了勝利，並非靠著自己的臂腕；完全是賴著你的右手和你的腕能，並你儀容的光輝，因為你喜愛他們。
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
你是我的天主，我的君王，是你使雅各伯打了勝仗。
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
仰仗著你，我們克勝了我們的對頭，因你的名，我們踐踏了我們的仇讎。
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
因我從未依恃過我的弓箭，拯救我的，也不是我的刀劍，
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
而是你救我們脫離我們的對頭，是你使痛恨我們的人都蒙羞受辱。
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
我們時時以天主而自豪，永永遠遠歌頌你的名號。
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
然而現今你拋棄我們，使我們蒙羞受辱，你也不再與我們的軍隊，一同出征為伍；
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
反而使我們在敵人，前轉身敗走，讓那些恨我們的人，劫奪俘虜。
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
你使我們有如待宰的羔羊，你使我們漂流而逃亡異邦；
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
你將你的子民賤價出售，你由售價並未獲財。
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
你使我們遭受鄰邦的侮辱，四周人民對我們諷刺咒詛；
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
你使我們成了異族的話柄，外邦人都向我們搖頭熱諷。
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
我的恥辱終日擺在我的眼前，羞愧也常籠罩著我的臉面：
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
因我聽到侮慢與欺凌者的聲音，又面臨仇敵和尋隙報復的人民。
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
我們雖然從未把你忘記，從來沒有違背過你的盟約，但我們身受了這一切災禍。
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
我們的心志從來沒有萎靡退縮，我們的腳步也未偏離你的正道；
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
但你竟將我們拋棄在野犬的邊界，以死亡的陰影把我們遮蓋。
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
如果我們忘卻了我們天主的聖名，並舉起我們的手朝向外邦的神明：
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
難道天主究查不出這事？因為祂洞悉人心的隱密。
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
我們卻是為了你，時常受傷受戕，他們竟將我們視作待宰的群羊。
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
醒來！我主，你為什麼依舊沉睡？起來！你不要永遠把我們拋棄。
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
你為什麼掩起你的慈顏，不顧我們的痛苦和辛酸？
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
請看，我們的靈魂已俯伏在灰間，我們的身體已緊貼於地面。
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
求你站起來，援助我們，因你的慈愛，拯救我們。
